His (Bulgarian Translation)

(2) My Knight In Shining Armour.

Звънецът на вратата иззвъня поне половин час, след като всички се бяха настанили на масата за вечеря.

Изчаках някой да отиде и да отвори вратата, тъй като знаех, че това беше Кайл и честно казано не го исках да влиза в дома ми. Беше ми трудно да си призная, но не исках да го виждам, не и след странния начин по който се държах по-рано, дори когато не беше физически до мен.

Не исках да знам какво щях да правя, ако той дишаше в една стая с мен.

- Отиди да отвориш вратата, скъпа. - моята единствена майчица обикновено прикриваше обичайния си гняв с мили думички и обръщения. Кого се опитваше да заблуди? Тя имаше раздвоение на личността и ние двете определено не се разбирахме.

- Не може ли... - тъкмо щях да започна да протестирам, но тя ме прекъсна с раздразнение.

- Просто отиди да отвориш на Кайл. - изсумтях в отговор и бавно се завлачих към вратата. Поех си въздух преди бавно да отворя. Погледнах нагоре към него.

- Хей? - Имитирах поздрава му с малка усмивка в мой стил. Очите му блеснаха под светлината на лампата, изпълнени със забавление и любопитство, докато влизаше - Как беше срещата ти? - попитах, правейки се че просто бях любопитна. В действителност бях, но исках да разбера повече.

Любопитна ли бях или просто исках да разбера дали си има приятелка?

Предполагам, че не беше лошо да разбера дали е обвързан или не.

- Защо? Ревнуваш ли? - Кайл се засмя на собствените си думи, хващайки дръжката на вратата. Той внимателно я отвори още повече, като ме бутна назад. Наблюдавах го предпазливо.

- Едва те познавам. - заявих. Той затвори вратата, щом влезе в коридора.

- Достатъчно ти е, за да прецениш. - погледна ме.

- Така ли? - попитах, докато умствено му се смеех. Усмивката му беше смесица между дяволитост и арогантност. Не можех да отрека, че ми подейства. За малко не се пристратих към нея.

- Просто ми трябва малко повече време и ще те познавам повече, отколкото ти самата. - той се приближи по-близо до тялото ми, непоносимо близо. Вдигнах глава към него.

Той няма да има ефект върху мен... Той няма да има ефект върху мен.

- Прекалено си самонадеян, за твое добро го казвам. - отвърнах през буцата в гърлото ми.