His (Bulgarian Translation)

(31) To protect you.

Дори и без много организация и рекламиране на събитието много хора все пак дойдоха, за да помогнат. Беше се разчуло.

Всички уважаваха Бил и Мери, без значение дали ги познаваха или не. Повечето от учениците не знаеха кои бяха те, но някои от родителите им - да. Всеки родител имаше да каже по нещо за тях и повечето възрастни разказаха няколко истории.

След като най-накрая първата група излезна на сцената, започнаха да пеят и да свирят. Трябваше да призная, че бяха добри.

Хората се забавляваха, особено Джордан. Подскачаше на музиката и пееше с цяло гърло и дори се зачудих как съм оцеляла без нея през всички тези години.

- Джордан? - привклякох вниманието ѝ. Сините ѝ очи ме погледнаха.

- Да? - попита, приближавайки се по-близо до мен.

- Липсваше ми, - заявих честно. Тя ми се усмихна и ме придърпа в силна прегръдка.

- И ти ми липсваше, Калум (шотландско галено име, популярно сред ранните християни, означава „гълъб", и на свой ред символизира чистотата, мира и Святата троица), - отговори, назовавайки ме с името от детството ми.

- Млъквай, - нацупих се. Тя се засмя. - Мислех, че сме престанали с това,

- Разбира се, че не, защо трябва да прекъсваме тази традиция? Не виждаш някой да спира Коледа, - погледнах я, докато тя самодоволно свиваше рамене.

- Признавам те, Джордан, признавам те,

- Винаги съм права, - намигна ми. Извъртях очи. Истина е, че винаги беше права, но както винаги казваше 'Няма как да греша, защото не питам за нищо, ако знам, че няма да се окажа права' и ѝ се възхищавах всеки ден, след това.

В този момент Кайл се приближи до нас. Усетих присъствието и аромата му зад нас.

- Добре ли сте, момичета? - попита, издигайки се над нас. Изглеждаше адски секси, стоейки под различните светлини на прожекторите. Можех да го гледам цял ден.

- Добре, благодаря, - отговори Джордан, като погледна към тълпата пред сцената.

- А ти? - попита ме, боцкайки носа ми. Нацупих се.

- Страхотно съм, благодаря, - засиях. Той се усмихна на свой ред.

- Да се надяваме, че сега сме на само на половината път от постигането на това, което ни е необходимо, - харесваше ми как беше толкова мил и грижовен. Обичах и исках да бъда до него.