(66) Neon Sign

276 15 0
                                    

- Момиче. - чух гласът на Мат, идващ от към вратата. Обърнах се набързо, докато бях облечена само с чифт шорти и със сутиена си и го погледнах паникьосано.

- Какво има? - попитах го. Той оглеждаше стомаха ми.

- Развиваш се доста бързо. - извъртях очи.

- Кажи честно. - той се изкиска и се хвърли върху леглото.

Стаята за гости, в която за момента бях отседнала беше светла, в бледо жълт цвят и беше изключително уютна. Не знаех защо все още бях тук, дори и с Кайл да не се бяхме виждали от няколко седмици. Може би защото просто не исках да бъда сама.

Мразех колко много плаках нощтите, когато бях без него. Мразех колко изгубена и самотна се чувствах.

Никога не съм искала да бъда зависима от някого, но вече беше прекалено късно. Вече се чувствах разбита.

Всеки ден мислех за него; чудех се какво ли правеше, какво си мислеше. Понякога ми изпращаше съобщения или гласови съобщения, за да ме събуди. Казваше, че е добре и се опитва да се оправи. Исках да му отговоря, но просто не можех. Бях прекалено изплашена.

- Не мога да повярвам, че ме караш да дойда с теб на лекция за майчинство. - каза Мат, подпирайки глава на ръката си.

- Няма да ходя сама. - отговорих и седнах на края на леглото.

- Кали, ежедневието ми е доста по-различно от това да ходя на лекция за майчинство. - засмях се. Имаше право, но нямаше начин да се измъкне.

Исках Кайл да дойде и знаех, че би се зарадвал, но просто не можех да му се обадя.

Наречете ме страхливка, или каквото и да е. Начинът, по който го оставих и по който го игнорирах, когато той се нуждаеше най-много от мен. Нямаше как да не се почувствам ужасно.

- Не ми пука за ежедневието ти, Матю, ще дойдеш с мен. - посочих го. Той въздъхна и се облегна на леглото.

- Добре. - облякох си широка тениска, достатъчно за да покрие малкото ми коремче, което започваше да расте.

Мат стана от леглото, след като се преоблякох.

- Ще тръгваме ли? - попита. С Мат прекарвахме повечето дни мързелувайки и само ядохме. Сега беше привечер и трябваше да отидем до половин час.

- Освен ако не искаме да закъснеем. - погледнах го, а той само отвори уста и я затвори.

His (Bulgarian Translation)Where stories live. Discover now