His (Bulgarian Translation)

(45) You were mine

След вечеря отново се излегнах на дивана. Точно сега трябваше да помисля за бъдещето си.

Бях омъжена, но какво щеше да стане оттук нататък? Трябваше да започна да мисля за университет или колеж, преди да е прекалено късно.

Изпуснах въздишка, докато се отпусках. Усетих дивана да натежава, преди ръцете на Кайл да ме прегърнат през кръста ми и да ме сложат в скута му.

Усетих носа му до ухото си и той изпусна дълга въздишка, докато ме притискаше към себе си.

- Какво има? - прошепна. Поклатих глава със затворени очи. Сгуших се в гърдите му и дишането ми се успокой.

- Нищо,

- Сигурна ли си?

- Да, - казах тихо.

- Благодаря за чая. Беше прекрасен, като теб, - усмихнах се на комплимента му.

- Всичко за теб, - измърморих. Заля ме вълна на умора. Ще излъжа, ако кажа че съм спала спокойно след смъртта на баща ми. Не съм мигнала и вече очевидно започваше да ми се отразява.

- Изморена си, - не беше въпрос, а твърдение. Все пак кимнах с глава, докато Кайл нежно разтриваше гърба ми. - Отивай да спиш, скъпа, - отново кимнах и преди да се осъзная вече бях тръгнала.

Събудих се, завита със одеялото си. Изправих се и се огледах. Бях сама. Протегнах ръка и усетих мястото до себе си студено. Той не е бил тук.

Беше тъмно и леко хладно, но свих рамене и грабнах лаптопа до леглото.

Видях часът, който показваше 11 и половина. Не ми се спеше, а и не ми се ставаше да търся Кайл. Сигурно гледа спорт по телевизията на долния етаж. Нямаше за какво да се притеснявам.

Влезнах в лаптопа и отидох в Google. Трябваше да потърся някои университети.

Все пак знаех в кой университет исках да уча още откакто разбрах за съществуването му. Но беше доста далеч от тук и се чудех дали Кайл щеше да дойде с мен? Първо трябваше да говоря с него, но се изкуших отидох на бутона за кандидатстване.

Съмнявах се, че щяха да ме приемат, но поне исках да опитам. Без да се замислям отново, натиснах бутона, попълних нужните файлови документи и обясних в писмен вариант през какво съм преминала всички тези години в училище. Сърцето ми биеше с всичка сила през цялото време. Но си заслужаваше.