His (Bulgarian Translation)

(14) The sun is setting.

- Разбирам те. - казах, докато се усмихвах успокоително. Той също ми се усмихна и ме погледна в очите. Тези перфектни сини орбити винаги ме завладяваха и ми идваше да се наритам, че позволявах да имат такова влияние върху мен.

- Ела. - той ме целуна по бузата, преди бързо да отвори входната врата.

Къщата му беше почти същата като моята. Когато се прибрах се почувствах много нервна. Просто се надявах тя да не беше там, въпреки че Кайл ми беше казал, че майка ми е в килия в момента. Все още се чувствах разтревожена.

В този момент очите ми забелязаха сива кола на пътя и осъзнах, че беше на баща ми.

Аз и баща ми се разбирахме много добре, знаех че той ме обичаше, както и аз него. Но той много рядко си беше у дома. Работата му постоянно се нуждаеше от него и това много го отдалечи от нас. Липсваше ми и винаги съм мислела, че той най-здравомислещия и нормален човек в семейството ми.

Сърцето ми подскочи, исках да видя баща си. Нуждаех се от него.

Без да се замислям се затичах към къщата си без да казвам и дума на Кайл.

- Кали? - извика той. Чух го да тича след мен, но въпреки това не спрях. Исках да видя баща си.

Отворих вратата и се свих при гледката на собствената си къща, но знаех, че бих направила всичко, за да видя татко.

Намерих го да седи на дивана и беше подпрял главата си в ръцете. Тъмната му кафява коса беше паднала пред лицето му.

- Татко? - привклякох вниманието му. Той бързо вдигна главата си, а в очите му се четеше облекчение, въпреки че можех да доловя празнота и паника в погледа му.

- Боже мой! - въздиша, докато се изправяше и ме придърпа в прегръдка. Заплаках в блузата му. Просто не можех да възспра напиращите си сълзи.

- Съжалявам, татко. - подсмръкнах.

- Не ставай глупава. Аз съжалявам, че не бях тук, когато трябваше. - прошепна. Усещах косата му по главата ми, но нямах нищо против това.

- Липсваше ми. - казах, докато още повече сълзи започнаха да се стичат от очите ми. Чух баща ми също да подсмръква.

- И ти ми липсвашеи толкова съжалявам. - извини се, а аз просто не можех да се откъсна от него. В този момент той ме отдръпна от себе си, за да се увери, че не бях наранена. Бях, но вече не.