His (Bulgarian Translation)

(65) Fighting

Гледната точка на Кайл

Сърцето ми сякаш се раздели на две. Аз бях този, който започна всичко и можех да се опитам да го спра.

Но въпреки това, не направих нищо. Дори влоших нещата.

Когато усетих, че затъвах в голямата и дълбока дупка вече знаех, че не можех да го спра.

Отворът беше запушен. Животът ми се усещаше като тъмна клетка, особено след като Кали си тръгна.

Чувствах големи вълни от гняв и агресия. Колкото и да се опитвах, дори не можех да се контролирам.

Преди да можех да се усетя, вече изваждах телефонът от стената. Издърпах го с всичка сила, че падна на земята, счупвайки се до краката ми.

След това отидох до чашите на малката масичка и я обърнах с ръката си.

Майната му. Майната му на всичко.

- По дяволите! - изкрещях, преди да забия юмрука си в стената; през вратите и през стъклената масичка.

Бях изгубил контрол.

Вече си имах шибано семейство и сега бях в това положение.

Легнах на пода без да се интересувам че под мен имаше парченца стъкла, които можеха да ме наранят. Нищо не можеше да ме заболи толкова, колкото разбитото ми сърце.

- Кали. - прошепнах, преди няколко самотни сълзи да се спуснат от очите ми. Нуждаех се от нея, мамка му. Нуждаех се от помощта ѝ. След всичко, което се случи, едва ли би се върнала при мен.

Щях да ставам баща, а точно сега дори не можех да се грижа за себе си. Имах  всичко, което някога съм искал. Тогава защо се чувствах така?

Защо бях паднал така, че да не искам да ставам сутрините и да се сблъскам с поредния ден? Имах всичко, което някои хора никога не са имали; красива съпруга, която носеше детето ми. Бях най-големият късметлия на света.

А сега се чувствах като най-големия боклук.

Исках Кали да е до мен повече от всичко. Но не исках да страда, заедно с мен. Не исках да я нараня.

Затворих очи. Надявах се, че Кали щеше да си е в нас утре и ще можех да поправя бъркотията.

*

Гърбът ме болеше, а кожата ми беше разранена. Отворих бавно очите си и се загледах в белия таван.