His (Bulgarian Translation)

(28) Right here.

Увих ръцете си около врата му и се подсмихнах срещу него.

Не бях уплашена и не исках да бъда. Той никога не би ме наранил.

Изпусна въздишка на облекчение и уви ръце около талията ми.

- Не прави това отново, - наредих. – Можеше да се нараниш,

- Той не може да ме нарани, безполезен боклук, - изпусна. Въздишах срещу кожата му.

- Успокой се, Кайл, моля те, - започах да се умолявам. Не исках да го виждам толкова насъскан.

- Спокоен съм, - отвърна мудно. Извъртях очи. - Не ми върти очи, знам какво правиш,

- Как знаеш? - попитах. Той не можеше да види лицето ми. Бях изненадана, но все пак предположих, че го правех толкова много пъти, че той вече се досещаше.

- Защо питаш толкова глупав въпрос? - не си направих труда да отговоря.

Исках да се прибираме. Бях изпита, физически и психически. Нещата, които се случиха днес ми бяха достатъчни и исках да се отпусна. Имах нужда.

- Да се прибираме, - каза Кайл. Мислите ли можеше да ми чете? - Не ме гледай така, знам от какво се нуждаеш, защото все пак съм приятеля ти, - продължи. Поклатих глава и се усмихнах.

Не знаех как попаднах на някой като него. Беше грижовен, властен и биполярен в едно, но въпреки това го обичах и се нуждаех от него. Той беше мой и никога нямаше да го пусна.

- Знаеш ли, Кайл, исках да избягам, но все пак останах. Искам да знаеш, че винаги ще съм тук, дори и да не съм физически до теб, - свих рамене, сякаш не беше голяма работа. - Изпитваш някаква властност към мен, - завърших.

- Властността може да изглежда лоша за някои хора, но за мен това е от значение, дори и да не мога да го контролирам. Все пак ти не си вещ, - каза. - Ти си моето момиче, живота ми, всяка моя нужда, Кали, но искам да си в безопасност и най-вече да си щастлива. Понякога действам ирационално и властно, но правя тези неща, за да не те загубя,

- Но какво ако тези неща накарат някой от нас да си тръгне? - попитах от любопитство. Нищо повече, нищо по-малко.

- Ти обеща, че няма да си тръгнеш,

- И спазвам обещанието си, - заявих. - Просто съм любопитна,

- Просто се моля нищо да не те накара или да те подтикне да си тръгнеш, - отговори, докато увиваше едната си ръка около талията ми и заедно се запътихме към вкъщи.