His (Bulgarian Translation)

(13) Don't get used to it.

Дори прибирането с Кайл беше истинска трудност. Постоянно се уверяваше, че нямаше да умра, докато стигнем до колата, което беше глупаво от негова страна, имайки се в предвид, че бяхме само на сто метра от парчето му метал.

- Кайл, за Бога! Мога да ходя. - изстрелях. Хвърлих му гневен поглед, надявайки се, че ще ме остави.

- Кали. - започна. - Просто се опитвам да...

- Да ми помогнеш? - казах вместо него. - Виж, наистина го оценявам, но мога да ходя. - подчертах. - За щастие майка ми не успя да ми отреже краката. - добавих сухо. Устните на Кайл се свиха в тънка линия.

- Не се шегувай с това, защото въобще не е забавно. - изстреля на свой ред. - Животът ти беше в опасност. - вдигнах ръце раздразнено. Все още не бяхме напуснали стаята.

- Не се шегувам! - отвърнах ядно.

- Просто прави това, което ти казвам, Кали и се опитай да направиш нещата по-лесни. - отговори разгневено.

Разтърсих глава и вдишах бавно през носа си. Всичко, което трябваше да направя беше да преброя до десет и да се надяваме, че след това нямаше да го ударя в лицето.

Можех да ходя като хората, но Кайл настояваше да ме носи до колата, което аз разбира се отказах. Не се нуждаех от помощта му, краката ми можеха да функционират.

Бързо се придвижих до вратата, преди той да може да ми каже нещо. Вече ставаше смешен, гледаше на мен като парче стъкло, а аз бях в болницата за по-малко от 24 часа. Припаднах от шока и от удара, след като се сблъсках с твърдия под. Не беше нещо особено, но той все едно беше готов да ме напъха в пластмасова кутия.

- Върни се тук, преди да си се влошила. - нареди ми Кайл преди да ми хвърли гневен поглед. Лека полека започвах да губя търпението си.

- Не ставай нелеп! Добре съм.

- В болница си! - почти извика невярващо. Погледнах го с глупав поглед.

- Досега да сме излязли от болницата, ако се раздвижиш малко и ме прибереш у дома без да се мотаеш. - изсъсках. - Ако все още не си забелязал, още малко ни остава да излезем оттук и бих искала да се прибера, затова моля те, Кайл! - замолих му се.

Винаги съм мразела болниците. Мразех миризмата на лекарства и начина, по който те изолираха в една стая. Кайл не ми позволи да стана от леглото цяла нощ, като ми казваше, че е трябвало да си почивам, дори когато единственото нещо, което исках да направя беше да се обърна на другата страна.