(35) Back to that are we love?

509 20 0
                                    

Оставаше ни още една седмица до завършването. Най-накрая щях да завърша училище. С Кайл нямахме търпение.

След месец беше Коледа и бях изключително развълнувана. Нямах търпение да 'подаря' на баща ми най-невероятната Коледа и бях повече от щастлива, че щях да я прекарам с Кайл.

Беше събота вечер и с баща ми и Кайл се бяхме сгушили на дивана.

Гледахме футболен мач по телевизията, докато баща ми седеше на единичния си стол със синя вълнена завивка около тялото си, а ние с Кайл седяхме на двусета, завити с червено одеяло.

Кайл и баща ми си говореха за футбол и не можех да ги слушам. Наблюдавах ги как си общуват и бях щастлива, че се разбираха толкова добре.

Баща ми започна да се смее на коментара, който направи Кайл и беше невероятно да го гледам щастлив. Грабнах крака на Кайл под одеялото, за да му покажа, че му бях благодарна.

Не можех да направя нищо без Кайл и той наистина беше ангел. За мен и баща ми.

- Какво има? - прошепна в ухото ми, докато баща ми продължаваше да гледа играта.

Целунах го по бузата.

- Благодаря ти, - беше единственият ми отговор.

- За какво?

- Просто защото си тук, - казах, докато Кайл ме придърпваше по-близо до себе си.

- Винаги, - отвърна. Усмихнах се.

Стояхме в тишина за дълго време, преди Кайл да се премести и да се изправи от дивана. Подаде ми ръка, но поклатих главата си.

- Просто я хвани, - извъртя очи. Учеше се от най-добрата. (;д)

Издърпа ме от дивана и тръгнахме да излизаме от стаята.

- Къде отивате? - бледото лице на баща ми ни погледна, преди да наближим вратата. Изглеждаше по-зле и ме болеше, но Кайл беше тук и се чувствах по-уверена до него.

- Ще изведа дъщеря ти някъде, надявам се да нямаш нищо против. Няма да се бавим, - без дори да се замисля, баща ми се усмихна и кимна одобрително с глава. Кайл отвърна на усмивката, преди да се запътим през вратата.

- Ще се видим след минутка, татко, - тъкмо бях излезнала, когато Кайл ме изкара от къщата. - Къде отиваме? - попитах, след като краката ми усетиха каменния под.

- Винаги задаваш прекалено много въпроси, - чух го да казва. Изсумтях.

- Кайл, хайде де, - простенах. - Кажи ми къде отиваме, - продължих да нахалствам.

His (Bulgarian Translation)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora