Начинът по който ме обичаш

1 Глава

⚠️Искам да предупредя, че в този нов вариянт на историята има малко по - груби сцени и в следващите глави също ще има такива сцени, така че ако не се чувствате комфортно с такива неща не четете тази история!!! ⚠️

Аз и брат ми Ник бутахме количките си с багаж през стената между перон девет и три четвърти.

Майка ни премина през стената след нас. Баща ни както винаги имаше работа и не дойде със нас, не че на него му пука за мен.

- Готови ли сте за Нова година в Хогуартс - попита майка ми с нежен глас и огромна усмивка на лице.

- Разбира се мамо - каза отегчен Ник. Познавам го прави се, че не му пука, но би направил всичко за майка ни. Ник тръгна напред оставяйки мен и мама сами.

- Ами ти скъпа готова ли си за петата си година - попита ме радостно тя и аз ѝ отвърнах с усмивка.

- Предполагам, че съм готова - отговорих ѝ, а тя ме погледна със знаещ поглед и ме прегърна.

- Не се тревожи скъпа сигурна съм, че тази година ще се забавляваш много - увери ме майка ми и двете се отделихме от прегръдката.

- Не съм много сигурна, но ще ти повярвам - казах с лека усмивка и лицето на майка ми грейна.

- Добре, а сега върви преди изпуснеш влака - каза ми тя и с една последна мечешка прегръдка и думите 'обичам те' аз тръгнах към влака проправяйки си път през морето от ученици, които се сбогуват с родителите си.

След като оставих багажа си в багажното отделение и точно на входа на влака видях брат ми Ник и най - добрият му приятел Драко.

Виждате ли разликата между мен и брат ми Ник спира при това, че сме близнаци и започва при това, че аз съм в Грифиндор, а той в Слидерин. И най - лошото е, че Драко Малфой и аз се мразим, което прави всеки мой опит да оправя нещата между мен и Ник почти невъзможен.

- Хей Изи - Чух гласа на Драко и спрях на място с гръб към брат ми и Драко, затворих очи опитвайки се да го игнорирам и да продължа по пътя си търсейки купето в което са приятелите ми.

- Стига Малфой не е нужно да се закачаш точно с нея - каза Ник. Някой друг би си помислил, ще той просто ме защитава, но аз знаех, че той просто ми се подиграва и това ме ядоса.

- Слушай какво Ник достатъчен ми е татко с неговите глупости не ми трябваш и ти - казах със ярост в гласа си, но това просто накара Малфой и Ник да се усмихна доволно.