Начинът по който ме обичаш

30 Глава

Влязох в стаята си и легнах на леглото ми.

- Как можах - попитах се на глас.

- Как можах да се предам толкова лесно пред него - продължих.

Преоблякох се в пижамата си когато чух почукване на вратата ми. Отидох да отворя, а там стоеше Ник. Стаписах се.

- Какво искаш - попитах го със скръстени ръце.

- Исках просто да пого...Изи какво е това на врата ти - попита ме той.

Исках земята да се разтвори и да ме погълне. Сетих се за устните на Малфой по вратът ми и как беше захапал леко кожата ми оставяйки следа от зъби върху една голяма смучка заобиколена от множество малки бледи смучки. 'Ще убия Малфой' казах си опитвайки се някак да скрия вратът си от брат ми.

- Нищо - отвърнах му.

- Не ми прилича на нищо Изи...с кого си била - попита ме той.

- Никой важен - отговорих.

- Но това не те засяга - казах и щях да затворя вратата в лицето му, но той подпря вратата с крак преди да я затворя.

- Аз съм твой брат, разбира се, че ме засяга - каза той.

- Може би щеше да те засяга, ако не беше разрушил това, което тъкмо бяхме изградили Ник - казах му.

- Значи това, че се опитвам да ти помогна е грешно - почти извика Ник.

- Да, а ти какво очакваше...да човъркаш из паметта ми и да ти благодаря после - извиках му.

- Ако ми беше казала какво не е наред с теб нямаше да го направя - каза ми той.

- Значи обвиняваш мен...щом не съм ти казала Ник, значи не искам да знаеш - казах му.

- И аз какво...да седя и да гледам как видимо не си добре - попита той.

- Да, това се нарича да уважаваш решенията на близките си - извиках му след което тряснах вратата пред лицето му и заключих.

'Ъгх какво им става на Ник и Драко' помислих си. 'Драко ли...от кога започнах да го наричам така' помислих си отново. Утре е Коледа и вероятно за поредна година ще търпя безпощадният си баща.

Реших да седна и да опаковам подаръците си за семейство Уизли и останалите ми приятели, за да ги изпратя рано сутринта.

За Хърмаяни бях взела книга, за която ми говореше, че иска от страшно много време.