Начинът по който ме обичаш

19 Глава

Седях си в стаята на леглото и мислех за всичко което ми се случи напоследък. Още не бях говорила със Фред и Джордж от последния ни разговор.

На тренировките по куидич се справях е някак, но си личеше, че нещо се е променило между нас и другите започваха да го виждат.

Ник също не го бях виждала скоро като изключим часовете на Снейп и няколко пъти в библиотеката, но той сякаш ме игнорираше всеки път като ме види.

Ели и Лаура бяха единствените които бяха с мен, дори Хари, Рон и Хърмаяни се стараеха да ме избягват максимално, а дори не знам защо.

Един ден бях в библиотеката сама на една от по - задънените маси, което се превърна в моя рутина от както почти всичките ми приятели спряха да ме търсят без причина. Изведнъж чух стола до мен да се мести.

- Хей Белс - чух глас, обърнах се и на среща ми беше Тео.
Изненадах се, че е решил да дойде при мен.

- Знайчи най - после някой от вас се престраши да дойде при мен - казах извръщайки погледа си към книгата, която използвах за домашното си по магическа история.

- Белс аз... - започна Тео. Усещах тъгата в гласа му, но знаех, че се преструва.

- Виж Тео не знам защо ти, Блейз, Панси и Ник започнахте да ме избягвате, но това трудно ще ви го простя...особено на Ник - казах и станах взимайки книгата ми и домашното, което още не бях завършила, но не ме интересуваше.

Тръгнах към кулата на Грифиндор, но докато вървях видях Ели, Фред и Джордж да вървят малко по - напред от мен.

Все още ме беше страх да говоря с Фред и Джордж, за това просто завих в един коридор и започнах да вървя по него.

Започнах да забелязвам, че наоколо става все по - тъмно и единствената светлина осветяваща мрачния коридор идваше от големите горящи факли.

Първоначално си помислих, че е започнало да се стъмва, но после се огледах и забелязах, че съм в подземията. Започнах да се паникьосвам, тук беше сто пъти по - зле от колкото да бях отишла в кулата.

Изведнъж се блъснах в някой и залитнах назад, препъвайки се в собствените си крака, но точно преди да падна ръка се уви около талията ми предотвратявайки ме от сблъска с пода.

Отворих очите си и потънах в море от сребристо сиви вълни. Усетих специфична миризма на парфюм, който изпълни ноздрите ми. Бях очи в очи със човекът, който най - малко исках да видя в момента.