Начинът по който ме обичаш

12 Глава

На следващия ден всички все още бяха в клас, но мадам Помфри ми каза, че съм свободна да се прибера в стаята си. Тръгнах по коридорите към кулата на Грифиндор. По пътя започнах да мисля за Ник.

Това, че изпрати точно Малфой да ме провери не ми хареса. Ник ми каза, че ще се опита да се поправи, да ми докаже, че нещата могат да се променят, но сега започвам да си мисля, че е било лъжа.

Докато се усетя вече бях стигнала портрета на дебелата дама. Казах паролата и влязох в общата стая, качих се по стълбите и тръгнах към моята стая. Когато влязох веднага легнах на леглото си и се загледах в тавана.

Леки електрикови вълни минава ха през тялото ми. Студените му пръсти се плъзгаха нежно по бедрото ми. Усежах дъхът му по кожата на крака ми.

Пръстите му се приближаваха все повече и повече към ръба на бельото ми. Дишането ми се учести, чувствах пръстите му да се впиват леко в кожата ми.

Защо продължавах да си спомням това, защо не мога да си изкарам от главата глупавата самодоволна усмивка на Малфой. Какво се опита да постигне с това. Трябва да спра да мисля за Малфой. След онази първа среща с Иън не сме излизали отново, нито сме обсъждали срещата.

Трябва да говоря с него, но ме е страх, че не ме харесва или може би...
Мислите ми бяха прекъснати от почукване по вратата. Имаше някой друг в кулата...колко време съм размишлявала върху скорошните събития.

- Белс мога ли да вляза - чу се глас от другата страна на вратата.

Очаквах, че може би първият който ще дойде да ме види ще е Хърмаяни или Ели, може би Фред и Джордж, или дори Хари и Рон, но гласът не беше на никой от тях, гласът от другата страна на вратата беше на Иън. Паникьосах се.

- Влез - провикнах се и Иън влезе в стаята. Беше широко усмихнат, а очите му сякаш блестяха.

- Белс - каза той радостно и ме прегърна. Бях изненадана от реакцията му.

Не очаквах да се радва толкова, че ме вижда. Накрая се отпуснах и се сгуших в него отвръщайки на прегръдката му.

- Липсваше ми Белс - прошепна той. Думите му ме накараха да се усмихна.

- И ти ми липсваше Иън - прошепнах и аз.

Усетих ръцете му леко да се затягат около мен сякаш, ако ме пусне ще изчезна. Когато се отделихме от прегръдката не можех да не погледна в очите му. Иън обърна лицето ми с едната си ръка и се приближи малко по - близо до мен.