21 Глава

165 9 1
                                    

През следващите две седмици прекарвах по - голямата част от дните си в библиотеката потънала в книги за неестествени способности и всичко, което може да ми помогне да разбера повече за това, което се случи в гората.

Фред и Джордж още не ми говорят, Ели се притеснява за мен, но всеки път я уверявам, че се добре, въпреки че виждам, че не ми вярва и за миг, Тео, Блейз и Панси се опитват да говорят с мен, но всеки път щом повдигна темата защо ме изолираха напълно, те просто сменят темата.

В момента единствено Лаура ми говори, като изключим Ели. Лаура ми помага с проучването за способностите ми, но накрая стигнахме до извода, че ще бъде по лесно, ако попитам родителите ми, но веднага изключих тази идея от списъка.

Коледната ваканция наближаваше и аз започвах да изпадам в депресивно състояние, знаейки какво ще ме очаква щом се прибера вкъщи, ако можех да нарека онази къща мой дом.

- Белс нека да приключим за днес - предложи Лаура.

Двете бяхме прекарали следобеда в библиотеката и вече ставаше доста късно.

- Лаус ти върви, а аз ще остана още малко - казах виждайки колко е уморена.

- Не Белс, познавам те и знам, че ще заспиш тук и ще изпуснеш вечерния час - предопреди тя.

- Не се притеснявай Лаус имай малко вяра в мен - казах.

- Добре както кажеш - въздъхна тя и излезе от библиотеката.

Цялото място притихна, аз бях единствената тук по това време. Продължих да разгръщам страница след страница, книга след книга докато не усетих как клепачите ми натежават, а очите ми сълзят при опитите ми да ги задържа отворени.

Преди да се усетя бях дълбоко заспала върху купчина книги. Първоначално виждах тъмнина, но постепенно отворих очите си и видях Ник когато бяхме малки. Беше повече от сън, това беше спомен.

- никога няма да се изоставим един друг нали - попита той.

- Разбира се, че не - отговорих му.

- Заедно сме винаги и завинаги - уверих го.

Прегърнахме се под дървото в задния ни двор.

Този спомен бързо се превърна в друг.

-Аз съм Малфой...Драко Малфой - проговори гордо момчето с русата коса.

Начинът по който ме обичаш Donde viven las historias. Descúbrelo ahora