Начинът по който ме обичаш

25 Глава

Пристигайки в имението Малфой със Ник, Малфой, Лаура, баща ми и господин Малфой първото, което забелязах беше украсата.

Знаех, че майката на Малфой имаше традиция за Коледа да украсява цялото имение дори и крилата където никой не ходи и винаги се справяше страхотно, но тази година е надхвърлила себе си.

Парапета беше обвит със гигантска гирлянда и лампички, от тавана висяха всякакви светлинки и направени от черна хартия звезди. В хола имаше огромно коледно дърво украсено със зелени и сребърни играчки, а по дървото имаше поръсен изкуствен сняг.

Оглеждах наоколо със изумление. Изведнъж чух звънлив женски смях и когато се обърнах видях, че е госпожа Малфой, която слизаше по стълбите, а след нея слизаше и майка ми.

- Харесва ли ти украсата - попита тя със широка усмивка.

- Да, украсата е божествена - отвърнах със усмивка.

Майка ми се приближи към мен и ме прегърна силно. Майка ми е единствената причина да съм все още част от това разбито семейство.

- Красавицата ми, толкова ми липсваше - проплака тя.

- И ти ми липсваше мамо, но моля те недей да плачеш - казах и започнах да я галя по гърба.

- Аз плача от радост Изи - каза тя и се отдели от мен, след което тръгна към Ник.

- Хайде Изи ела да ти покажа къде ще спиш - покани ме госпожа Малфой и тръгна отново нагоре по стълбите.

Погледнах към Лаура, тя врътна очи, но тръгна със мен и госпожа Малфой нагоре. Завихме по дясното крило на втория етаж и излязохме на доста дълъг коридор. По стените имаше портрети, а хората на портретите ме гледаха сякаш съм престъпник.

- Не се притеснявай от портретите, просто си нов човек за тях - увери ме госпожа Малфой и аз кимнах.

Най - после стигнахме до голяма бяла врата със сребърно сива дръжка в дъното на коридора. До тази врата имаше още една, но разликата беше, че другата врата бе във въглено черен цвят.

Това бяха вторите стаи с такъв тип врати. Докато минавахме по коридора видях още две такива врати, но те бяха раздалечени една от друга докато тези ги дели само стената между тях. Госпожа Малфой отвори бялата врата и ми направи знак да влеза вътре.