Начинът по който ме обичаш

28 Глава

- Какво - почти извиках ставайки от леглото.

- Аз съм дъщеря на Луциус, но той не знаеше за мен до преди известно време - каза тя.

Погледа ми омекна когато чух колко много трепери гласът ѝ. Седнах отново до нея и я прегърнах.

- А майка ти - попитах колебливо.

- Почина, това е и причината да разбера за Луциус и да дойда тук - отговори ми тя.

Не знаех какво повече да направя, за това просто я прегърнах още по - силно.

- Съжалявам Лаус - казах.

- Недей, но нека не говорим повече за това - отвърна тя. Кимнах с глава и се отдръпнах от нея.

-Но въпросът е дали ти не трябва да ми кажеш нещо Изи - каза Лаура.

- За какво говориш - попитах объркано.

- За теб и Драко разбира се - отговори тя.

- Че какво да ти казвам за мен и Малфой - попитах.

- Стига Изи...постоянно бяхте заедно когато бяхме в Хогуартс - отговори ми тя.

- О това ли, той просто ми помагаше с нещо - отвърнах.

- Мхм и да не би да ти е помагал да се научиш на дишане уста в уста - каза тя.

- Не просто ми помагаше за един проблем с Ник - казах ѝ.

- И какъв е този проблем - попита ме тя. Зачудих се дали да ѝ кажа всичко или не, но в крайна сметка реших да ѝ кажа.

- Чувала ли си за леглимантика - попитах.

- Не съм - отговори ми тя с объркан поглед.

- Това е магия, която ти позволява да надникнеш в мислите и спомените на някого - обясних ѝ гледайки в скута си.

- И Ник е използвал това срещу теб - попита невярващо тя.

- Да и с Малфой направихме сделка да ми помогне да се науча да се защитавам от тази магия, ако му бъда дама за довечера - отговорих ѝ.

- Чакай значи ти си причината той да отхвърли Астория - възкликна Лаура. Ококорих се насреща ѝ.

- Какво е направил - попитах шокирано.

- Да, няколко дни преди ваканцията тя го попита дали иска да бъде с нея на бала и той я отряза напълно - отговори ми тя.

Устата ми щеше да удари пода от шок. 'Защо би отказал момиче като Астория заради мен' помислих си 'Дали просто не ме е съжалил' продължих да си мисля.