Начинът по който ме обичаш

37 глава

~~~~~~~~~~~~~ Гледна точка на Изабела~~~~~~~

Разхождах се с Лаура и Панси из двора на училището. Те двете си говореха за нещо, но аз просто не можех да се концентрирам върху техния разговор. Не разбирам, защо ми стана гадно когато Драко каза, че не му пука. Изведнъж се блъснах в някого.

- Съжалявам - казах без да поглеждам към човека в който се блъснах.

- Изи какво ти става - чух гласът на Ник и веднага вдигнах поглед.

Не казах нищо повече и го заобиколих. Бях спряна от Ник, който ме бе хванал за китката.

- Изи, моля те да поговорим - попита той.

- И защо ми е да говоря с теб Ник...всеки път щом се скараме успяваш да ме залъжеш, че ще се оправиш - казах му дърпайки ръката си от неговата.

- Но в края на краищата ти винаги правиш нещо което ни отдалечава един от друг - продължих.

- О моля ти се сякаш ти си перфектна - извика ми гневно той.

- Нима...и какво съм направила аз Ник - извиках му в отговор.

- О не знам, може би фактът, че между теб и Драко става нещо - каза той.

- Първо - между мен и Малфой няма нищо и второ - дори и да имаше, ти си ме наранявал далеч повече пъти от колкото аз теб - казах му.

- Съмнява ме да няма нищо между вас двамата - каза той.

- И защо така - попитах предизвикващо.

Погледнах към Панси и Лаура, които стояха отстрани и изглеждаха сякаш бяха готови да се нахвърлят на Ник.

- О моля ти се - възкликна отегчено той.

- Двамата изглеждате сякаш всеки момент ще се спуснете един върху друг - продължи той.

- Ами явно трябва да си провериш очите Ник, защото между мен и Малфой няма нищо и нищо няма и да има - казах ядосано.

- Всъщност знаеш ли какво....не мисля да се занимавам с твоите глупости повече - казах и се опитах да го заобиколя, но той ме хвана за китката и ме спря.

- Изи... - каза нежно той. Изсмях се.

- Ник, ти наистина приличаш на татко - казах.

- За какво говориш - попита учудено той. Приближих се към него.

- Защото си абсолютно същият маниполатор като него и ако не го осъзнаеш скоро ще станеш негова версия - прошепнах.