Начинът по който ме обичаш

10 Глава

Отделихме се от прегръдката и с Ник се погледнах е в очите.
- Значи всичко между нас е както преди - попита той със усмивка.

- Не знам Ник...искам всичко да е като преди, но все още не мога да ти простя - отговорих гледайки към земята. Чух как Ник въздъхна.

- Добре тогава ще се опитам да ти покажа, че искам да бъдем както преди - каза той.

Погали ме по косата и излезе от стаята. Бях сама в тъмната и студена изоставена класна стая и гледах към мястото където до преди малко стоеше Ник. Излязох в коридора и се опитах да стигна незабелязано до портрета на дебелата дама.

Прошепнах паролата след което се извиних, че съм я събудила и влязох в общатата стая. Качих се по стълбите и продължих да вървя към моята стая. Промъкнах се тихо в стаята и се преоблякох с пижамата си.

Беше станало доста късно, за това легнах в леглото си, което беше топло и уютно. Последната ми мисъл преди да затворя очи и да заспя беше какво имаше в предвид Ник, че ще ми покаже, че можем да бъдем като преди.

Изминаха три дни от онази вечер. Днес ще се състои и първият мач за годината, който ще е срещу Рейвънклоу. Бях развълнувана. Седях в голямата зала между Фред и Джордж, а Ели беше седнала срещу нас.

- Е момичета готови ли сте за мача - попита Фред и се усмихна. Двамата с Джордж се спогледаха.

- Разбира се - отговорихме с Ели в един глас.

Във втората ни година двете бяхме страшно притеснени, защото не искахме да играем една срещу друга, но с годините започнахме да се забавляваме вместо да се притесняваме. Вече играта една срещу друга ни мотивираше.

- Мислите ли, че ще се справите - попита Ели със парче кекс в ръка - Тази година в Рейвънклоу има интересни второкурсници, а и другите в отбора също не сме зле - продължи тя с усмивка.

Ели действаше хитро. Бавно, тихо и внимателно се опитваше да ни напрегне, но ние не ѝ се давахме.

- Нямаме нищо против малко свежа кръв нали хора - каза Джордж, а аз и Фред се усмихнахме лукаво.

- Разбира се Джорджи - казахме двамата в един глас.

Ели също се усмихна и така небрежният ни разговор за наближаващия ни мач се превърна в игра на думи и мисли. След закуската всички се запътихме към стадиона по куидич.