14 Глава

223 7 2
                                    

Лежах на леглото в стаята си и размишлявах над нещата които са се случили на скоро. Бяха минали няколко дни от както с Ник говорихме в онази стая. Макар и нещата между нас сега да бяха по - добре все още го избягвах. Опитвах се да избягвам и Малфой.

След онова което се случи между двама ни в болничното крило се страхувам...страхувам се, че ще започна да изпитвам нещо към него. Не мога да си позволя да развия чувства към Малфой, особено сега когато нещата между мен и Иън се получават.

Той е първият който все още не съм отблъснала и не искам прогресът ми да се провали заради Малфой. Преди когато още не бяхме заминали за Хогуартс и когато животът ми беше прекрасен, аз и Драко бяхме изключително близки.

Признавам, че тогава си падах по - него и може би, ако бях попаднала в Слидерин живота ми щеше да е различен. Може би с Малфой сега щяхме да сме заедно, аз и Ник щяхме да сме като преди и нямаше да има толкова напрежение между нас.

Макар и да мислех за всичко това, никога не бих заменила живота който имам сега. Приятелствата които направих през всички тези години, всичките ми преживявания и всички неща които научих от всеки с когото съм се сприятелила в Грифиндор...не бих заменила това за нищо на света. Фред, Джордж и Ели, както и Хари, Рон, Хърмаяни, Лаура, Тео, Блейз и Пенси...тези хора са моето семейство.

Въпреки това през последните две години не спирах да се замислям, че ако бях попаднала в Слидерин баща ми нямаше да се държи с мен като с боклук и, че щях да усетя какво е семейството ти да те обича.

Въздъхнах и покрих лицето си със една от възглавниците и започнах да крещя надявайки се, че възглавницата ще заглуши вика ми. Ядосвах се, че заради баща ми поставях под въпрос цялото си съществуване.

- Какво ми има - извиках във възглавницата.

- Защо ме мразиш толкова - извиках пак, а след това извиках пак.

През главата ми започнаха да минават различни мисли за самоубийство. Това не беше първият път във който съм си мислела за това, но на последък сякаш бях спряла да мисля за това.

Сега обаче главата ми беше пълна с въпроси от типа 'Дали ще липсвам на някого' или 'Някой въобще ще забележи ли, ако просто скоча от астрологичната кула и не се появя', но въпросът който си задавах най - много беше 'Дали на Ник ще му пука ако се самоубия'.

Начинът по който ме обичаш Where stories live. Discover now