Начинът по който ме обичаш

2 Глава

Когато влязохме в голямата зала аз, Фред и Джордж се запътихме към масата на Грифиндор, а Ели към масата на Рейвънклоу.

Близнаците и аз седнахме на масата и за чакахме новите първокурсници да пристигнат. Тази година Грифиндор и Рейнвълклоу имаха най - много нови първокурсници.

След като и последното дете пеше поставено в един от четирите домове масите се отрупаха със всякакви лакомства и вкусотии Рон по - малкият на Фред и Джордж започна да пълни чинията си със пилешки бутчета и да се тъпче със храна докато бузите ми не се издуха като на катерица.

- Е Белс как мина лятото ти? - попита ме Хърмаяни и аз ѝ се усмихнах бегло.

- Ами беше....запомнящо се - казах опитвайки се да се престоря, че съм си прекарала добре.

Последното нещо което исках е някой да разбере, че цяло лято баща ми използваше проклятието Круцио всеки път когато му противореча. Дори майка ми и брат ми не знаят за това, макар че на Ник едва ли му пука за мен.

- Сигурна ли си, че си добре? - попита ме Фред. Аз кимнах с глава и се опитах да изимитирам правдоподобна усмивка.

Не знам как го правят, но Фред и Джордж винаги успяват да разберат когато лъжа или когато нещо не е наред със мен.

Усетих нечии поглед и се обърнах хващайки погледа на Ник, изглеждаше сякаш иска да ми каже нещо, но двамата отдавна изгубихме връзката помежду ни с която сякаш можехме да си четем мислите.

След като се наядохме Фред, Джордж, Хари, Рон, Хърмаяни и аз се запътихме към кулата на Грифиндор.

Щом влязохме в общата стая седнахме на дивана и започнахме да си говорим, докато Хърмаяни не каза, че ще си ляга и Хари и Рон също казаха, че ще си лягат малко след Хърмаяни. Това остави мен, Фред и Джордж сами в общата стая, тъй като повечето грифиндорци вече се бяха прибрали по стаите си.

- Е сега ще ни кажеш ли какво наистина е станало през лятото - попита Джордж изведнъж ставайки сериозен. Рядка гледка е да видиш близнаците Уизли със сериозни изражения.

- Стига момчета вече ви казах, че нищо не е станало - опитах се да ги разубедя, но двамата са по упорити и от магаре.

- Белс ако мислиш, че ще се заблуди се лъжеш - каза Фред. Въздъхнах осъзнавайки, че тези двамата няма да се откажат докато не им кажа истината.

- Ъгх добре хубаво - казах и това привлече вниманието им.
- Но не искам да се ядосвате - казах и те ми дадоха поглед сякаш ми казваха 'Нищо не обещаваме' при което въздъхнах и се загледах с камината.

- През цялото лято всеки път щом по някакъв начин се опълчех на баща ми, той използваше Круциатус върху мен - казах с тих глас. Очите на Фред и Джордж изглеждаха сякаш ще изкочат, а по лицата им се изписа страх.

- Никой не знае, нито майка ми, нито Ник - казах и усетих една единствена сълза да се стича по бузата ми, избърсах я и си поех въздух.

- Всеки път, всяка нощ виках от болка, сънувах кошмари, но баща ми всяка вечер слагаше заглушаващо заклинание на моята стая, за да не ме чува никой - продължих да разказвам без да разбирам, че съм започнала да плача.

Фред и Джордж ме придърпаха към тях и ме прегърнаха силно, но се отдръпнаха когато изохках. Те ме погледнаха с любопитни погледи и аз се огледа дали има някой преди да стана и да надигна блузата си под мантията и двамата ахаха виждайки синините по ребрата ми.

- Белс това вече е прекалено - каза Джордж със изплашен поглед. Той и Фред се приближиха към мен и Фред ме хвана за ръцете.

- Белс изнесли се и ела при нас обещавам ти, че никой в нас няма да има проблем, а и мама те обожава - каза ми Фред.

Вече втора година двамата с Джордж се опитват да ме обедят да се принцеса в Хралупата при тях и семейството им, но всеки път отказвам защото не искам да оставям майка ми сама с онова чудовище.

- Не момчета не мога да оставя майка ми там - казах и погледнах в краката си. Започнах да хлипам. Фред и Джордж ме прегърнаха и изведнъж усетих топлина и чувството на някой да му пука за мен.

Не след дълго тримата се отделихме един от друг и Джордж избърса сълзите ми с лека усмивка на лице.
- Добре тогава, но искам да ни казваш ако нещо се случи ясно - каза ми той и аз кимнах.

Решихме, че е вече късно и трябва да си лягаме, защото утре все пак сме на училище. Момчетата решиха да ме изпратят до вратата на женското отделение. Джордж се наведе и ме целуна по челото пожелавайки ми лека нощ и Фред направи същото.

Никога не съм приемала близостта си с Фред и Джордж по различен начин, винаги съм ги чувствала като братя и такива действия като целувка по челото не знаеха нищо за мен, тъй като това е начина ни да си пожелаем лека нощ от както бяхме малки.

Когато влязох в моята стая видях, че Хърмаяни вече е заспала, както и другите ни две момичета с които делим стаята. Преоблякох се набързо и легнах в леглото си. Леглото беше затоплено, калъфката ми беше беше мека и удобна, а завивката топла и уютна, дори не съм разбрала кога съм заспала.

Здравейте хора, най - после качих нова глава. Надявам се да ви е харесала.

                                            ~Автор~