Начинът по който ме обичаш

13 Глава

Страх, гняв, предателство...това беше единственото което можех да усетя в този момент. Сънят ми беше толкова истински.

- Белс Добре ли си - чух три гласа. Погледнах встрани и видях Ели, Фред и Джордж седнали до мен на леглото ми.

- От колко време сте тук - попитах опитвайки се да сменя темата, но дори Фред и Джордж да не ме разпитват повече, Ели със сигурност няма да остави това така.

- Дойдохме след часа ни - каза Фред. Погледът му обаче си беше все така разтревожен.

- Белс не сменяй темата - скастри ме Ели.

Тъкмо щях да им кажа, че нищо не е станало, но бях прекъсната от вратата на стаята. Лаура, Тео, Панси и Блейз влязоха в стаята, а Лаура веднага тръгна към мен.

- Белс добре ли си - попита ме тя - разбрах, че са те пуснали от болничното крило и веднага дойдох - каза тя. Фред, Джордж и Ели я гледаха със шокирани погледи.

- Лаус как въобще влезе през портрета - попитах гледайки и към другите.

- Не се тревожи за това Белс, имам си начини - каза Лаура със усмивка. Тео, Панси и Блейз също се усмихнаха. Реших да не питам повече и се засмях.

- Добре тогава - казах със усмивка.

Усетих как емоциите които изпитвах заради кошмара ми се изпаряват, но бях сигурна, че в момента в който остана сама тези емоции пак ще ме обземат.

- Е Белс хайде ставай и идвай с нас на обяд - каза Джордж.

Аз въздъхнах, но Ели и Лаура ме хванаха за двете ръце и започнаха да ме дърпат за ръцете. Панси избута момчетата от стаята и затвори вратата.

Аз се оправих и след това излязохме от стаята и заедно с момчетата тръгнахме към голямата зала. Двамата с Джордж вървяхме най - отзад.

- Е Белс какво става с теб и Иън - попита Джордж.

Усетих как се изнервям леко, нямах представа защо се изнервях.

- Защо питаш - казах отбягваййи погледа му.

- Ами от както излязохте заедно той е доста мълчалив, но сега когато се върна за часа изглеждаше доста щастлив - отговори ми той.

Усетих някакво приятно топло чувство в стомаха си. Дали е бил толкова щастлив заради целувката ни.