23 Глава

162 9 3
                                    

Изминаха два няколко дни от както с Малфой сключихме уговорката ни. Все още не беше поискал нищо от мен, но за сметка на това при всяка сесия с него ме изтощаваше до капка.

Мисля, че започвах да задобрявам, но все пак единственото на което ме учеше до сега бе как да се защитавам и днес не беше по различно.

- Концентрирай се - Малфой повиши тон докато вървеше напред - назад пред бюрото на което седях.

- Опитвам се, но е доста трудно когато постоянно ми повишаваш тон - казах аз отваряйки очи.

- Ами, ако се беше съсредоточила още от началото нямаше да ти повишавам тон изобщо - кресна той.

- Искаш да можеш да се защитаваш...тогава изпълнявай това, което ти се казва - продължи да ми вика.

Очите му пронизваха душата ми. Бяха ледено сиви и виждах колко е ядосан, но аз съм не по малко изнервена.

- Да се концентрираш изобщо не е толкова лесно колкото звучи Малфой, да не говорим пък да си изчистиш съзнанието - казах му слизайки от бюрото.

- Изобщо не ми говори така сякаш не съм минал през същото - извика ми той.

- Аз съм успял...значи можеш и ти...или най - после признаваш, че съм по - добър от теб - каза той усмихвайки се подло накрая.

Повечето ни сесии преминаваха така. Той крещи, аз крещя и накрая един от нас си тръгва. Не знам как изобщо ми дойде на ум да го помоля да ме научи да се защитавам от хора използващи леглимантика.

- Слушай Малфой или промени метода си на обучение, или сделката ни отпада - казах му съвсем сериозно. Той ме погледна директно в очите и се подсмихна.

- Нима...знаеш, че тази сделка е повече в твоя полза от колкото в моя нали - попита той.

- Ако някой губи нещо при отпадането на тази сделка, то това си ти Изабела - каза той без да сваля тази негова усмивка от лицето си.

Погледнах го яростно в очите докато преосмислях всичко.
Може би все пак трябва да се постарая повече. Обърнах се и седнах отново на бюрото. Малфой ме погледна въпросително с една вдигната вежда.

- Добре тогава...сделката остава - казах и доволна усмивка се плъзна по лицето му.

- В такъв случай нека продължим - каза той и закрачи към мен. Протегна длан и затвори очите ми.

Начинът по който ме обичаш Where stories live. Discover now