20 Глава

191 8 4
                                    

- Изи почакай - чу се ехото от думите на Ник.

Аз не го послушах и продължих да бягам по коридорите, единственото което исках беше да се махна от Ник преди отново да ми, че съжалява и отново да му повярвам.

Изведнъж се блъснах в някого. Трябва да започна да гледам къде вървя. Погледнах нагоре и видях Снейп. Замръзнах на място. Защо трябваше да е точно Снейп.

- Госпожице Хеартгуд, мога ли да попитам защо не сте в стаята си - попита той със монотонен глас. Брадата на Мерлин колко е часът.

- Съжалявам изгубила съм представа за времето - казах свеждайки глава.

- Предполагам трябва да информирам родителите Ви за това поведение - каза той карайки кръвта ми да замръзне.

- Професоре моля Ви не казвайте за това на родителите ми - помолих му се.

Познавам Снейп от преди да вляза в Хогуартс. Той е близък приятел с баща ми от ученическите им години. Снейп не е толкова лош, но от както дойдох в Хогуартс е сякаш напълно различен човек.

- Професоре - чу се вик зад мен. Обърнах се и видях Ник. Той беше задъхан и имаше разтревожено изражение на лицето си.

- Тя не е виновна, че е закъсняла за вечерния час - каза той.

Изглежда шокът от действието ми е бил изписан по лицето ми, защото видях Ник да ми говори с поглед. Погледна ме и сякаш чух гласът му в главата си 'Прави се, че казвам истината' каза гласът на Ник и аз моментално влязох в роля.

- Вярно е професоре - казах привличайки вниманието му отново върху мен.

-Така ли...ами тогава ми се струва честно и двамата да получите наказание - каза Снейп и се обърна отново към Ник.

- след часовете в кабинета ми...и бъдете сигурни, че родителите ви ще разберат за това - допълни той и продължи нататък като измъмри на Ник да се върне с него.

- Вие госпожице Хеартгуд изчакайте тук - чу се гласа на Снейп, а след това Малфой се появи в полизрението ми.

- Имаш късмет Хеартгуд - каза той усмихвайки се по неговия си начин.

- И защо така Малфой - попитах копирайки неговата усмивка. Изведнъж усетих ръката му върху косата си.

- сладка си когато ме копираш - каза той с нежен глас и прокарвайки пръсти през косата ми.

Начинът по който ме обичаш Where stories live. Discover now