Начинът по който ме обичаш

15 Глава

Седях пред рафта с книгите по отвари в библиотеката. Седях пред този рафт от може би половин час и гледах в книгата, която исках да взема. В главата ми беше пълна каша.

През остатъка от вчерашния ден стоях с Иън и останалите в общата стая, а след това се качих в стаята си и заспах с различни мисли вършувайки в главата ми и днес не беше по - различно.

Протегнах ръка и взех книгата която ми трябваше, за да довърша домашното си по отвари. Започнах да вървя към една от задънените маси, но когато стигнах видях, че Лаура, Панси, Тео, Блейз и Ник са седнали там и пишат домашните си.

Тихо се приближих към масата, дръпнах един от останалите празни столове и седнах оставяйки книгата на масата.

- Белс - възкликна Блейз вдигайки поглед при звука от дърпането на стоа.

- Хей - отвърнах и извадих от чантата си пергамент, перо и мастило.

Отворих книгата и започнах да търся нужната ми информация.

- Белс мога ли да те попитам нещо - каза Ник. Изхъмках в знак на одобрение без да отделям поглед от книгата.

- Какво се случва между теб и онова момче Иън, ако не се лъжа - попита той и аз замръзнах.

Не знаех какво да кажа, да с Иън сме заедно сега, но проблема с Малфой все още остава. Не искам старите ми чувства към него да се завърнат, не и след като прекарах толкова време да ги премахна.

- С Иън сме заедно - каза звучейки доста по - уверено от колкото исках.

Лаура и Панси веднага започнаха да ме разпитват за Иън и мен докато Ник, Тео и Блейз само се споглеждаха.

- Какво има момчета - попитах. Исках да знам, ако имат нещо против Иън.

- Нищо...просто ние не го познаваме и не искаме да страдаш - каза Тео.

Погледнах към Ник, за да видя неговата реакция, но той вече ме гледаше и за миг се почувствах сякаш отново сме като преди.

Изведнъж стола до до мен помръдна и на него седна Малфой. Всички погледнаха към него, но аз задържа погледа си върху книгата ми.

- Кажи Изи как е да имаш гадже за първи път - обърна се Малфой към мен със самодоволна усмивка.

- На къде биеш Малфой - попитах безразлично.

Не мисля да му давам удоволствието да ме засегне по някакъв начин.