Начинът по който ме обичаш

8 Глава

Отворих бавно очи. Пред мен стоеше баща ми. Усетих рязка болка в лявата част на лицето ми. Той ми беше ударил шамар. След това усетих отново същата болка, извъртях главата си настрани при вторият му шамар. Удряше ме с може би почти цялата си сила.

Сълзи започнаха да се стичат по лицето ми, но баща ми стоеше и ме гледаше със каменно изражение и презрение в очите си.

- Разочарование...пълно разочарование - викаше той и ме блъсна в стената зад мен.

Аз ударих леко главата си и изстенах от болката. Баща ми извади магическата си пръчка и я насочи към мен.

- Круцио - извика той и в следващия момент усетих болка да се разлива по цялото ми тяло.

Краката ми спряха да държат тежестта ми в момента в който проклятието ме достигна. Строполясах се шумно на земята и започнах да се гърча като червей от болка. Чувствах се сякаш хиляди остриета се забиваха многократно във всяка част от тялото ми. Виковете ми изпълниха стаята.

Тялото ми не можеше да издържи на болката. Чувах смеха на баща си. Исках да се боря, да се опълча на проклятието, но със всеки опит сякаш нови и ниви остриета се забиваха в тялото ми.

- Това е което заслужаваш - изсмя се злобно баща ми и с един последен писък от болка всичко стана черно.

Когато отново отворих очи се изправих рязко,дишането ми беше учестено и усещах студената пот по лицето си смесена със сълзите ми. Огледах се наоколо и видях Хърмаяни и другите три момичета с които деляхме стаята. Те ме гледаха уплашено, Хърмаяни беше застанала до мен и уплашеният ѝ поглед бързо се предърна в притеснен.

- Белс какво стана - попита ме тя. Не исках да ѝ казвам какъв е бил кошмарът ми, но не можех и да преглътна страхът който изпитвах.

- Някой да повика Фред и Джордж - казах тихо.

Анабет - едно от момичетата кимна с глава и излезе от стаята. Не по - късно Фред и Джордж влетяха през вратата със разтревожени погледи, а Анабет влезе след тях.

- Белс какво става - попита Фред клякайки до леглото ми заедно с Джордж.

Не се сдържах и се хвърлих в прегръдките на Фред и Джордж.

- Добре момичета може ли да ни оставите сами за малко - попита Джордж. Момичетата кимнаха и излязоха затваряйки вратата след себе си.