Начинът по който ме обичаш

31 Глава

След като разпратих подаръците си реших все пак да слеза до трапезарията, за да закуся с нещо. Когато влязох в трапезарията видях Тео, Блейз, Панси и Лаура да седят там.

- Какво правите тук - обърнах се шокирано към приятелите си.

- Леле какво посрещане, ами весела Коледа и на теб Изи - каза съркастично Блейз.

- Съжалявам, но просто не ви очаквах тук - отвърнах.

- Лаус не си ли ѝ казала - попита Панси.

- Съжалявам, явно ми се е изплъзнало - отвърна Лаура.

- Какво да ми каже - попитах местейки поглед между Панси и Лаура.

- Ами мислехме тази вечер да се съберем всички - каза Лаура.

- Кои всички - попитах колебливо.

- Ами ние тук плюс Ник и Драко - отвърна ми Панси.

- Пас съм - казах веднага щом чух, че Ник и Драко също ще са там.

- Стига де Изи, нали се разбирахте поне със Драко - каза Лаура.

- Да, е вече не е така - казах ѝ.
- Защо - попита тя.

- Просто така - отговорих.

Не мисля да позволявам на някой да разбере за това със Драко.

- Аз ще отида до библиотеката - казах.

- Толкова рано сутринта - попита учудено Тео.

- Ами да, искам да потърся нещо за четене - отвърнах и излязох от трапезарията.

Тръгнах към крилото, в което се намира библиотеката и влязох вътре. Библиотеката на семейство Малфой е огромна и има всякакви книги дори и мъгълски, които Нарсиза тайно държи там.

Имаше много редове със книги, но аз знаех къде да потърся мъгълските книги. Взех си една от романтичните книги и седнах във фотиьойла близо до рафта.

За четох се и за нула време бях преполовила книгата. Героинята в книгата ми напомня ше на мен. Тя излизаше тайно със най - добрият приятел на брат си, но при тях беше по - лесно.

Изведнъж чух стъпки и забелязах, че някой седна на фотьойла срещу мен. Вдигнах поглед и там седеше Драко. Реших да не му обръщам внимание и продължих да си чета.

- Та значи, разбрах, че не искаш да бъдеш с нас тази вечер - чух гласът на Драко.

- Да и какво - попитах без да го поглеждам.