Начинът по който ме обичаш

11 Глава

Когато се събудих няколко часа по - късно вече беше нощ. Чух тихо хъркане и погледнах в посоката от която се чуваше хъркането. Видях Драко Малфой спящ в един от столовете до леглото. Учудих се защо е тук.

- Малфой - прошепнах, но той не реагира. Хванах чашата с вода на нощтното шкафче и я излях върху Малфой.

- Какво по... - започна да вика той, но аз се изправих и сложих ръката си върху устата му, а за да не събуди и другите които са тук.

- Не викай - прошепнах.

Той ме погледна ядосано, хвана ме за китката, махна ръката ми от устата си и извади пръчката си. Направи магия за изсушаване и дрехите му отново станаха сухи.

- Какво ти става Хеартгуд - почти извика той. Аз се усмихнах, но все пак усещах онова чувство на страх. Държанието на Малфой беше твърде близко до това на баща ми.

- Съжалявам, но трябваше да те събудя...всъщност не, не съжалявам - казах с подла усмивка.

Мисля, че започнах да го дразня. Ако погледа можеше да убива, вече щях да съм мъртва, но по някаква причина това ми  доставя ше удоволствие.

- Е...защо си тук - попитах.

Сега беше ред на Малфой да се усмихне лукаво. Той се облегна във стола, подпря ръката си на лакътя си и на дланта си. Трябва да призная, че ако не беше зардади личността му, в момента може би щях да го харесвам.

- Какво не мога ли да посетя сестричката на най - добрия си приятел - каза той съркастично.

Бях леко захласната от вида му, но щом чух думите му се върнах на земята и си припомних защо не мога да понасям това момче.

- Малфой, много добре знаеш, че съм само с две минути по - малка от Ник - казах ядно. Той се усмихна още по - широко.

- Ако това е начинът на Ник да ми докаже, че може да сме като преди жестоко се лъже - казах. Лицето на Малфой помръкна. Да не би Ник да не му е казал.

- С Ник сте говорили - попита той със сериозно изражение. Изглеждаше изненадан, но и някак тъжен.

- Да, преди около три дни - казах и в очите му забелязах нещо, някаква емоция, но още преди да разбера какво изпитва, той премина и в следващия момент то чувство го нямаше.

- На мен не ми е казал нищо - измъмри Малфой, но все пак го чух.

Изведнъж обаче изражение то му се промени. Очите му гледаха в една точка към бедрото ми. Имаше любопитно изражение на лицето си. Погледнах на където гледаше той и забелязах лека синина, която започва ше да става все по изразена.