Гледна точка на Ник
Дадох ѝ час.
Доста повече отколкото съм сигурен че ще издържа под контрола ѝ.
Но ми харесва когато си мисли че е под контрол, изглежда сладка и секси едновременно.
Носех я по стълбите в къщата. Тя е булка, моята нежна, специална и единствена булка.
Беше толкова тихо, а тя беше толкова красива.
Мамка му не съм давал на никой да ме командва, но тя...
Влезнах в стаята ни светнах лампите и я оставих, а тя се завъртя към мен с доволен поглед.
- Имаш право да правиш каквото си поискаш за час.
- А след това?
Попита докато ме подминаваше и отиваше до огледалото, хващайки панделката на гърба си.
- След това си моята малка послушна безгласна играчка.
Казах хващайки връзките на роклята ѝ и отпускайки роклята.
Видях леката усмивка на лицето ѝ докато тя дръпна роклята си и я плъзна по тялото си разкривайки бял дантелен сутиен без презрамки, който сякаш едва държеше гърдите ѝ, бели дантелени прозиращи бикини, които ме възбудиха още когато взимах жартиера от крака ѝ, тънки прозрачни чорапи, до средата на бедрото ѝ, през които пръстите ѝ обвити в дантелени ръкави минаха и накрая, високите ѝ неудобни обувки които изрично отказа да не носи когато се качи в колата и които каза че ще обуе когато и без това я нося на ръце.
Това е тя.
Моята прекрасна съпруга.
Мамка му тя ми е съпруга.
Тя ме подмина и едва се осъзнах когато чух гласа ѝ.
- Ела.
Завъртях се и я видях почти в средата на стаята.
Отидох до нея и тя започна да върви назад, а аз останах на място.
Подпря се на стената и повдигна вежда.
- Ще чакаш команда за всяко движение ли?
- Да, госпожо Лин.
Тя се усмихна.
- Ела тук.
След няколко крачки се извисих над нея.
- На колене.
Повдигнах доволно вежди, докато застанах на колене пред нея.
