Гледна точка на Ник
- Мамо защо плачеш?
Мама избърса бузите си.
- Не скъпи, не плача, просто се скарахме малко с баща ти.
- Защ...
- Никълъс!
Чух викът на татко от стълбите.
- Отиди за да видиш защо те вика, скъпи.
Станах и побягнах по стълбите.
Татко излизаше от офисът си и идваше към мен доста сърдито.
- Да, татко.
Изведнъж ръката му ме сграбчи за тениската и ме вдигна на високо.
- Ако още веднъж чуя, че отново се размекваш около майка ти, малък лигльо, мисли му. Колко пъти ти казах? Тя трябва да знае правилата в тази къща, а ти ще станеш мъж, не някакъв си мекошав идиот. Ясно ли е?
- Но тате тя...
- Няма но. Ти си мой син, ако не се държиш като такъв...
- Алдо!
Викът на мама ме разсея и осъзнах че татко държи над стълбите.
- Моля те, пусни го.
- Млъквай. Май не ти стигна, а?
Той се извъртя към мен.
- А ти си научи урока малък лигльо.
Изведнъж писъкът на мама проехтя, усетих как паднах по стъпалата, а всичко причерня...
- Ник!
Вдигнах погледа си към Луи.
- Първо Сам, сега и ти. Нормални ли сте, какво Ви става по дяволите?
Сам влезе в стаята, или май беше той.
Е явно поне е трезвен, за разлика от мен.
- Млъквай, нищо ми няма. Тя не си струва.
Той дойде до бюрото.
- Но ти правиш най-голямата грешка в живота си.
Издухах дима в лицето му и се усмихнах.
- Не ми пука.
- Спри се, това не е добре. Какво ти става?
- Колкото и да съм неутрален Сам е прав. Не може да се оставите след толкова много време.
- Стой и гледай.
Дръпнах от цигарата си и телефонът ми зазвъня.
