Гледна точка на Ник
Секс, секс и още секс.
И исках още.
Имах чувството че съм като някакъв наркоман, а наркотика ми е тя.
И аз отново съм на шибаната си майна.
- Спокойно де, момичетата са в имението, нищо няма да стане.
Луи измрънка идвайки при мен с чаша уиски в ръката си.
- Защо не отидохте без мен?
Потънах в седалката на самолета.
- Защото трябва и ти да си там, а момичетата ще си направят нещото което правят момичетата като са заедно.
- Да, дадох им алкохол, въпреки че Ким ми отказа напълно.
Добави се и Сам сядайки срещу мен.
- Дал си им какво?
- Не преигравай Ник, заради теб сложих камери из цялата къща, а и не могат да отидат нанякъде, заради автоматичното заключване и охраната.
- Дилан ако още един път ги защитиш ще те нацеля с нещо.
Измънках изпивайки уискито на Луи спечелвайки си злобен поглед. А Дилан седна до мен.
- Кога ще стигнем?
- Тук е 19:08, а при тях е 18:08.
Дилан извади телефона си и се загледа в него.
- Изключи си телефона, многознайко.
- Млъкни.
Каза усмихвайки се в телефона си.
Надигнах се и погледнах на екрана.
Кейт
- Това не е ли онази приятелка на Амбър?
- Може би.
- Онази която сваляше на моминското парти ли?
Луи не остана тих.
- Да, всъщност се оказа доста интересна.
- Интересна? Пф, да бе. Следваше я като малко кученце.
Сам се засмя и изпи уискито си.
- Само аз ли не знам за какво говорите?
- Така, Дилан се заби с онази Кейтлин на моминското парти. И сега са гаджета.
- Не сме гаджета! Просто приятели.
- С привилегии.
Подхвърлих и ме бутна по рамото.
Засмях се.
Имах още доста време до Португалия, така че просто се заговорих, докато по някое време не заспах.
