Гледна точка на Ник/ Амбър
Ник
Майчице, мамка му.
Клепачите ми толкова натежаваха че дори и втората доза кофеин не ми помогна.
Цялото ми тяло беше болезнено схванато и от всичкото това стоене по всякакви си шибани видове столове вече ми се...
Бях прекъснат от тиха въздишка.
Разсъних се моментално, изправих се седнал и едва не паднах от силата с която стола се залюля.
Връхлетяха ме хиляди емоции виждайки как тя леко поклаща глава и стиска клепачи, сякаш се опитва да ги отвори.
Боже мой.
Амбър
Майчице.
Главата ми ще се пръсне.
Майчице, ужасно ме боли, а дори не мога да помръдна.
Изведнъж някакви спомени започнаха да ми изникват и въздишка се отрони от устните ми.
Ник, караницата, сватбата, отвличането...
Защо не си ги спомнях преди!?
Какво ми ставаше?
Отвличането...
Боже мой, аз съм бременна.
Ама той не иска деца, каза го заради мен...
Сега ако иска да го махна?
Боже мой какво стана?
Защо не си спомнях нищо?
Изведнъж топла кожа хвана ръката ми и усетих устните му на ръката си.
Ник.
Опитах да отворя очи, но мамка му толкова ми натежаваха клепачите.
- Скъпа?
Чух гласа му.
Защо трепереше така? Дори беше изнемощял.
Но когато опитах да отвърна, разбрах че и моят е така, а гърлото ми ме заболя.
- Хмм?
В следващия момент долових стърженето на стол и рязко движение до мен.
- Боже мой, Амбър, чуваш ли ме, скъпа?
Опитах да отговоря, но мамка му гърлото ми беше много пресъхнало.
- Мхм...д..а..
Пресъхналото ми гърло започна дори леко да пари.
Чух някакво мърморене и в следващия момент стиснах очи.
