Гледна точка на Амбър
Слезнах по стълбите и видях Ник, подпрян на парапета. Той вдигна поглед от телефона си и щом ме видя се усмихна.
Все още ми се губеха някои спомени, но топлината в мен винаги се зараждаше щом ми се усмихнеше или пък докоснеше.
Едва стигнах когато ръката му прибра телефона и погали лекият ми корем.
- Здравей, приятел. Мама слуша ли те?
Усмихнах се. Та той вече си беше страхотен баща.
Той се изправи, извиси се над мен и погали бузата ми.
- Здравей и на теб, tesoro. Поразителна си.
Леко се засмях преди да тръгнем към входната врата и ръката му да застане нежно на кръста ми.
Студът ме обгърна неочаквано и зъбите ми леко изтракаха, въпреки че якето ми стигаше малко под коленете.
Заобиколих колата и се качих, а топлият климатик ме обгърна.
Ник се качи в колата и тръгнахме към частната клиника.
- Нямаш си и на представа колко се вълнувам да чуем сърчицето му заедно.
Той се усмихна и мина през портите.
- И аз, скъпа. Нямам търпение.
Усмихнах се и се загледах напред. Все още не осъзнавах какво се случваше, защото ставаше прекалено бързо, но някак си щяхме да се справим.
Погледнах към Ник и се усмихнах още повече. Винаги съм мислила че ще си хвана гадже с което да завърша, ще си намеря работа и ще си живея с него в малка къща.
Слава богу, че си получих любящия студен двуметров италиански мафиот пълен с татуировки, защото ако трябва да съм честна, първоначалната идея ме дразни доста.
- Ник.
- Кажи, tesoro.
- Обичам те.
Той се усмихна и се обърна към мен.
- И аз те обичам.
Той хвана ръката ми и я целуна, а след това я държа докато не стигнахме.
Докато чакахме в коридора, Ник си играеше с няколко кичура от косата ми.
- Много ми липсваше, tesoro.
Усмихнах се и преди да отговоря вратата се отвори, а възрастната жена ни посрещна с усмивка.
