Гледна точка на Ник
Седях в колата и преброявах цигарите в кутията си.
Знаех че трябваше да ги спра, но когато имам шанс да направя на пук на баща си, нямаше как да не го направя.
Амбър излезе от вратата, но нещо ѝ имаше.
Погледа ѝ беше забит в земята, тялото ѝ беше леко напрегнато и тя ходеше доста бързо към колата.
Качи се и закопча колана си.
- Tesoro?
- Мхм?
- Добре ли си.
- Да, нищо ми няма.
Отговорите ѝ бяха прекалено бързи и дори не ме поглеждаше.
- Слънчице...
Посегнах към лицето ѝ и тя се отдръпна като опарена.
- Какво става?
Търпението ми започна да изчезва доста бързо.
Чу се клаксона на баща ми, но не му обърнах внимание.
- Ник, колата...
- Никъде не отиваме докато не ми кажеш какво става.
- Ник, моля...
- Отговори ми.
- Добре, просто се спречках с един мъж без да искам.
- Лъжеш.
Тя си пое леко въздух.
Втори клаксон.
- Не се ядосвай моля те.
- Тогава ми кажи.
- Не, обещай ми да не се ядосваш.
- Добре.
Нищо не обещавам.
- Добре отидох до кухнята и просто един от мъжете, докато си миех ръцете, ме удари по задника. И ръката му дръпна косата ми преди някой да влезе.
Усетих отвратителното чувство по вените си и очите си.
- Кой?
- Не знам.
- Лъжеш!
- Добре, добре. Онзи, мъжа на сестра...
В следващия момент заключих колата и излезнах, така че тя да не вижда какво става.
Дори не осъзнах кога влезнах.
Потърсих с поглед из стаята докато не видях шибания Крис да си пие уискито и да ми се ухилва насреща.
Не осъзнах и кога стигнах до него докато не се намерих на земята.
Той се опита да ме удари, но му нанесох повече удари в лицето, които не успя да спре.
