Гледна точка на Ник
Мамка му как ми се спи.
Усещах нещо студено в областта на шевовете по корема си и болка в цялото тяло.
Изпъшках заради недостига на кислород и заради светлината която ме удари след като отворих очи.
Тръгнах да покривам очите си, преди нещо да ме издърпа.
Поклатих глава и замръзнах, а всичко се изясни ясно.
Амбър.
Амбър.
Пред мен.
Завързана.
Плачеща.
Корема ми се завъртя и ми причерня.
Погледа ми огледа стаята и се намирахме...в нещо като лаборатория?
- Tesoro?
Тя вдигна погледа си, а очите ѝ заблестяха, от радост и...страх?
- Скъпа, скъпа сега ще ни измъкна от тук, спокойно.
Тя започна да клати глава и да гледа ужасено към мен.
Изведнъж нещо ме прониза и когато погледнах тениската си видях капките кръв по пода.
Мамка му.
- Хей, всичко е наред, ще се измъкнем от тук, скъпа. Мамка му колко се радвам че си добре.
Прошепнах и продължих да дърпам въжетата, разхлабвайки ги докато болката се увеличаваше.
Мисля че съм скъсал шевовете.
Мамка им.
Усмихнах ѝ се въпреки болката докато тя поклати умолително глава.
- Спокойно скъпа, ще ни измък...
Рязко ми се зави свят и ушите ми изсвистяха.
Въжетата се разхлабиха и стиснах очи.
След секунда се изправих, повличайки стола с кракът си и се наведох махайки тиксото от устата ѝ.
Тук е.
Най-накрая.
Добре е.
Усмихнах се.
- Не, не, не, Ник, Ник той ще се върне. Ник, к-кървиш, Н-ник!
Сълзите се стекоха по лицето ѝ, а това ме заболя повече от болката в тялото ми.
- Шш, скъпа, скъпа всичко е наред, ще се измъкнем от тук, ясно ли е? Ще се измъкнем.
Целунах челото ѝ вдишвайки аромата ѝ.
- Мамка му колко се радвам че си добре.
————————————————————————
Здравейтеее, знам че е кратка, но си счупих телефона и съм загубила главата, и трябваше да я пренапиша. Надявам се да ви харесва❤️
