Гледна точка на Ник
Ръцете ми трепереха.
Трепереха.
Аз не треперя по дяволите.
Сам излезе от входа на блока и ако не го беше направил скоро, аз сам щях да отида.
Той седна в колата и се загледа напред.
- Защо мълчиш по дяволите?
Той поклати глава.
- Наистина ли си помисли че би ти изневерила?
Онова чувство в очите ми се появи отново.
- Ник, тя е цялата в синини, а да не говорим за...
- Да не говорим за кое?
- Казах ѝ че ти си мислил че тя ти е изневерила. Тя се разплака и аз опитах да я успокоя, прегърнах я, но...
- Ти какво? Прегърнал си я? Прегърнал си шибаната ми съпруга!
- Ник какво по дяволите! Мислиш че бих ти я взел ли?
Минах с ръце по лицето си.
- Божичко, много съм прецакан.
- Ник...
Свалих ръцете си и имах чувството че ще умра.
Сам държеше годежния ѝ пръстен.
- Не. Сам...не.
- Поиска да ти го дам.
- Не по дяволите.
Взех го и го стиснах.
- Каза ми, че преди да я изнасилиш, тя е искала да ти каже че те обича.
Премигнах няколко пъти и се извърнах към него.
- Да ме обича ли?
Изсмях се.
- Никой не ме обича Сам, затова и ми върна пръстена.
- А ти не я ли обичаш?
Замръзнах.
Не я обичам.
Такъв като мен, не може да обича.
- Не. Аз не мога да я обичам. Ако я обичах, нямаше да я наранявам тол...
- Ник в момента плачеш.
Спрях и се погледнах в огледалото.
Никога не съм плакал.
Защо плача!?
- Ник, не знам какво мислиш, но нека аз ти кажа нещо. Преди да я срещнеш беше един шибаняк на тема жени. Нито ги прегръщаше, нито ги наричаше с имена, нито те интересуваха за повече от една вечер, а да не говорим за това че не ти пукаше дали си ги убил или не. Ти уби няколко човека заради нея, беше готов да ме пребиеш задето съм я прегърнал...
- И все още съм.
- Млъкни. Ти я прегръщаш. Тя спи с теб, в една стая...боже мой, дори аз не знам как изглежда стаята ти, каквото и да правиш я пазиш като писано яйце, а накрая плачеш. Мислиш ли че това не е любов?
- Не това е обсебване.
- Обсебването е много след любовта.
- Не я обичам.
- Така ли тогава няма да ти кажа какво ми каза.
- Какво ти каза?
- Тъй като знае че ти не я обичаш, тя ще направи аборт на детет...
- Обичам я!
Викът ми проехтя из колата, устните на Сам се извиха в усмивка, а вратите се заключиха.
- Няма никакво дете Ник. Просто ти помогнах самичък да осъзнаеш каква грешка ще допуснеш ако не ѝ го признаеш.
- Тъпак.
Измрънках и се облегнах на седалката.
Обичам я.
По някакъв шибан и сбъркан начин.