Гледна точка на Ник
- Къде искаш да отидем за Коледа, tesoro?
Тя ми се усмихна и се намести на седалката хващайки ръката ми на кракът ѝ.
- Вкъщи. Може да украсим и да си сготвим.
Завих по пътя към вкъщи и включих фаровете.
- Добре, какво ще сготвим?
Видях някаква кола да идва, затова леко се дръпнах в дясното платно.
- Ами не знам, може да видим някакви рецеп...
Тя прекъсна когато забеляза колата, която започна да се приближава доста бързо.
Какво по...
- Ник, защо колата се движи в нашето платно?
Украински номер?
Опитах да мина в другото платно и да намаля...
Натиснах спирачката.
- Мамка ти. Амбър колана.
Шибаните ви украинци. Шибаните ми спирачки.
Издърпах колана си натискайки газта.
- Ник, какво правиш?
- Знаеш, че те обичам, нали?
- Ник.
- Затвори си очите.
В момента в който онези приближиха, завъртях волана и се разминах с одраскване от шибаният им...
- Ник внимавай!
Преди да успея да върна погледа си видях как скалата е врязана в моята страна и в следващия момент ние се врязваме в нея.
Писъците ѝ се разнесоха когато усетих как се завъртаме, а единственото което успях да направя беше да я дръпна в ръцете си, за да я предпазя.
~~~~~
Отворих очите си и премигнах.
Мамка му, защо тук е толкова светло?
Огледах се и усетих силна болка в главата.
По дяволите какво става тук?
- Ник?
Фокусирах образа на Сам идвайки до леглото.
- По дяволите..приятел, чуваш ли ме?
- З-...
Закашлях се когато не можах да се доизкажа.
- Защо да не те чувам?
Изведнъж той се усмихна изненадано.
Какво му става? Надрусан ли е?
- Ник, какво си спомняш? Знаеш ли кой съм?
Изгледах го отчаяно.
- Какво по дяволите Сам, как кой си и какво да...
Изведнъж писъците ѝ се преповториха в главата ми.
- Ник...
- Сам, къде е Амбър?
Понечих да се изправя, но някакви системи спряха ръката ми.
- Сам, какво по дяволите става тук!?
- Добре, добре, спокойно. Ще извикам доктора, става ли? Той ще...
- Сам!
- Добре...Ник ти и Амбър, вие катастрофирахте.
- Това го знам. Къде е тя?
- Ник, катастрофата беше умишлена. Който и да го е направил...я отвлече.
К-какво?
- Моля? Какво значи отвлече по дяволите!? Какво правите толкова време? Сигурно е някъде сама от няколко дни и по дяволите ще те убия.
Той сведе погледа си.
- Ник.
- Какво Ник? Защо не си я намерил? Катастрофирахме. Кой знае как е!
- Ник ти си поел удара. Забили сте се в дърво, а всичката кръв в колата е твоя.
- Не ми пука! Защо тя не е тук!?
- Търсим я!
- Колко време ти трябва? До сега трябваше да е намерена. Не можете да изкарате два или три дни без мен ли?
Той погледна надолу и въздъхна.
- Ник, ти си в безсъзнание от месец.
