Гледна точка на Ник
- Господин Лин, трябва да сте...
Светът леко се замъгли заради острата болка във врата ми.
- Върви на майната си. Къде е стаята на съпругата ми?
Той остави папките на плота на рецепцията и кимна.
- Елате.
Тръгнах след него докато кръвта капеше от ръката ми, заради издърпания абокат.
Завихме по няколко коридора преди да спрем пред врата.
Защо не влизаш!?
- Хайде де!
- Господине Госпожа Лин е претърпяла доста стрес, а покрай състоянието ѝ въобще не е добре да викате или вдигате шум около нея. В момента спи, заради успокоителните си, но до най- късно няколко часа трябва да се събуди.
Стиснах дръжката и отворих вратата.
А после някаква болка ме сви в гърдите.
Аз съм виновен.
Отидох до леглото на което беше тя.
Мамка му, за всичко аз съм виновен.
Погледа ми мина по синините и абокатите, системите и...
Усетих как очите ми пареха когато клекнах и хванах малката ѝ студена ръка.
- Извинявай tesoro. Аз съм виновен за всичко, много извинявай. Никога няма да се повтори, само се събуди.
Колко е хубаво да я усещам около мен.
Тук е, при мен е.
- Господине, ще донеса няколко превръзки, за да оправя шевовете и абокатите ви.
Чух как вратата се затваря и вдишах нежния аромат на кожата ѝ.
Не знам колко време стоях така и слушах пулса ѝ.
Успокояващ е.
Чух как вратата зад мен се отваря и затваря и видях човека да спира до леглото.
- Господине, нека поне да седнете на някой от фотьойлите, за да промия раните ви.
Вдигнах ръката си със засъхналата кръв.
- Оправете само това.
Другата ми ръка отиде под тениската. която намерих в стаята си и усетих чистата и по-малка болка около раната си.
Усетих нещо по ръката си, а погледът ми беше по нежното ѝ лице.
Моята малка красавица.
- Скоро ще получим всички прегледи на съпругата ви. Имате посетители, които ви чакат отвън.
Кимнах.
- След малко ще излезна.
Постоях още уверявайки се, че е добре, преди да излезна от стаята и да видя Луи и Сам.
Усмихнаха се и аз успях да го направя, заради мисълта че тя е добре.
- Оправихте ли го?
- Всичко.
- Длъжник съм ви.
Те се засмяха и потупаха по ръката.
- Спри и се оправи. Когато ви намерихме беше изгубил много кръв.
- Щом тя е тук и е добре, вече и аз съм добре.
Погледите ни се извърнаха към идващия лекар.
- Господине искам да Ви кажа че сте наред и нямате проблеми.
- Тя?
- Госпожица Лин е претърпяла доста шоков момент според състоянието си, но тя и бебето са добре.
Замръзнах и времето спря, а въздухът не достигна до дробовете ми.
- К-..кое е добре?
Той повдигна вежди, а аз усетих как краката ми не ме държат.
Бебе ли каза?
Усетих някакъв лек и приятен адреналин в тялото си и ръцете ми изтръпнаха.
- Г-господине, не знаехте ли че съпругата Ви е бременна?
Ръката ми хвана челюстта ми и поклатих глава.
Усетих как ръката на Луи ме хваща преди да усетя металния стол под себе си.
Тя е бременна.
Облегнах главата си на стената, затворих очи и усетих как лека усмивка си проправя път на лицето ми.
