Гледна точка на Ник
( 1 седмица по-късно )
- Моля те не ми се сърди.
Очите ѝ бяха насълзени и тя беше беше явно в спалнята, доколкото можех да видя през екрана на телефона.
- Ще се върна до два дни.
- Няма те от вчера. Или сутринта. Задник.
Изведнъж излезнах от приложението и разбрах че ми е затворила.
- Мамка му.
Изключих телефона си и се облегнах на седалката в колата.
В момента бях във Франция.
Разбира се че исках да я взема. Особено, за да ѝ покажа Париж, но не можех да я заведа в това тъпо опасно свърталище. Тук можеше да стане какво ли не.
Особено на малка красавица като нея.
Дори не искам да си и помислям за броя на изнасилените деца в тази част на града.
Колата спря и шофьорът ми отвори вратата.
Слезнах и се озовах пред някаква забутана уличка.
Последвах шофьора и влезнах по някакви стълби.
Продължих надолу докато не започнах да чувам някаква приглушена музика.
След минути се озовах в подземен стриптийз бар.
Светлините бяха в червено и лилаво, всички сервитьорки бяха по бельо.
Тръгнах набързо към ВИП зоната подминавайки ги, преди да ми се лепне някоя.
Щом стигнах шофьора ми направи път и осъзнах че музиката заглъхна.
На дивана стоеше Брендън, с две проститутки по краката си . Циците им бяха на нивото на очите му, а той се усмихна щом ме видя.
- Ник! Най-накрая! Помислих че си се загубил.
Леко му се подсмихнах и седнах срещу него.
- Здравей и на теб Брендън.
- Какво става? Как е при теб?
- Добре е идвам за сделката.
- От кога си станал толкова сериозен? Отпусни се малко, пийни нещо, ако искаш си избери и някое сладурче, има няколко и..
- Мога да пия, но за момиче съм пас.
- Ти? Пас? Да бе.
Вдигнах лявата си ръка с годежният пръстен на нея.
Той се надигна и премигна няколко пъти.
- Шегуваш се.
- Не.
- Да бе. Ти си се оженил?
Кимнах.
- За истинска жена? Не курва или подобно?
- Да, Брендън.
- Да бе, може ли да видя?
Стиснах леко челюстта си и кимнах.
Извадих телефона си и намерих една снимка от сватбата.
Тя искаше да се снимаме в огледалото, по някаква причина. Застанах зад нея, сложих дланта си така че да се видят само очите ѝ, както тя каза, и с другата си ръка я хванах около талията.
Подадох му телефона със снимката и той го взе.
Загледа се прекалено дълго, затова си взех телефона.
- Добре де, по-спокойно, няма да ти я открадна от телефона. Просто се загледах защото изглеждаше малка.
- Не е малка.
- На колко е?
- 18.
Той се засмя и поклати глава.
- Въобще.
Стиснах отново челюстта си.
- Хайде Брендън, нямам цялото време на света.
- Добре де, добре.
Той извади някакъв документ изпод масата и ми го подаде с един химикал.
- 20 тона кока, половин милион за теб.
Кимнах препрочитайки всичко набързо.
Накрая просто взех химикала и се подписах.
- Докарай ми я в нас чрез някакъв самолет. Трябва да се прибирам.
- Нямаш грижи.
Тя ме чака, искам при нея.
