Гледна точка на Амбър
- Хей!
По дяволите.
- Къде съм по дяволите!?
Бях някъде.
Бях някъде.
Бях някъде...
Това беше единственото шибано нещо което знаех в момента.
Идеше ми да се разплача.
Преди може би часове бях при Ник.
Мамка му, къде ли е той?
Ръцете ми бяха завързани зад гърба ми, на някакъв стол.
Краката също.
Не виждах нищо, а тиксото което беше на устата ми беше лесно за махане.
Мамка му, мамка му, мамка му.
Страх ме е.
Не знам къде съм, не знам къде е и Ник.
Лошо ми е и ръцете ми трепереха, карайки въжетата да драскат и нараняват кожата ми все повече.
- По дяволите, какво става тук!?
Изведнъж чух удряне на метал и стъпки.
- Я виж ти, спящата красавица най-накрая се събуди.
Изтръпнах.
Защо този глас ми е толкова познат?
Преглътнах и се отдръпнах моментално, щом чужди студени пръсти ме докоснаха по бузата.
- Шш, по-спокойно, де.
- Кой си ти, по дяволите?
В отговор получих само смях.
Усетих как някой докосва превръзката на очите ми и когато я свали, замръзнах.
- Т-ти си момчето от магазина...
Поклатих глава невярващо.
Очите ми се насълзиха и се разтреперих още повече когато подпря ръцете си на коленете ми.
- М-макс.
- Не съм Макс, кукличке.
Той хвана челюстта ми толкова силно, че дори зъбите ме заболяха.
- Но пък ти можеш да ме наричаш Макс.
- К-какво искаш? Защо съм тук?
- От такова нежно същество като теб, нищо. Просто си слабост на онзи шибаняк и си ми нужна.
Поклатих глава опитвайки да се измъкна от болезнената хватка.
- А всъщност, ако се замислим, би била страхотна кукла за дома ми. Красива, нежна, женствена и с няколко изглаждания на държанието ще си...
