Гледна точка на Амбър
Край.
Мразя го.
Никаква обич.
Мразя го от дъното на душата си.
Първо ме заплашиха за да отида там, защото това е бил собственика.
Не им пукало че аз съм тук само за да танцувам.
Ако собственика поискал, той получавал всичко.
На всичкото отгоре той е знаел коя съм. Знаел е че съм аз.
А това което направи...
Мразя го.
Не искам да го доближа или да имам нещо общо с него.
Никога.
Видях Мери в коридора.
- Напускам.
Не знам дали ме чу заради дрезгавия ми глас.
По китките ми започваха да избиват синини, краката ми трепереха и едва осъзнавах къде се намирам.
Никакви шансове.
Дадох му прекалено много.
Усетих сълзи в очите си.
Кой знае колко зле изглеждах.
Излезнах през задния вход, намерих ключовете за колата, качих се и тръгнах.
Беше доста късно и добре че Кейтлин беше при баба си и дядо си за седмица.
Ръцете ми трепереха около волана.
Не знам как стигнах до апартамента.
Влезнах и проверих ключалката два пъти.
Съблякох всички дрехи или подобието им и ги изхвърлих.
Влязох под душа и бях там час или дори и повече.
Излезнах и се погледнах в огледалото.
Сълзите ми се търкулнаха по бузите.
Синините започваха да личат още повече.
Едва издържах права, а главата ми се въртеше.
Отидох до гардероба, намерих бельо и по-широка тениска с къси гащи, оставих косата си мокра, отидох на дивана, завих се и съм заспала.
~~~~~~~
Събудих се доста рано.
Беше шест часа, но вече не ми се спеше.
Тялото ме болеше и не можех да стана от леглото.
И не можех, и не исках.
Видях телефона си и Кейт ми беше писала че очаква платена пратка.
Все пак корема ми изкъркори и осъзнах че не бях яла от вчера на обяд.
Станах и отидох до кухнята, с очаквани затруднения.
Взех си две яйца и ги сготвих, сложих ги в чиния и седнах на плота.
Едва опитах от тях преди на вратата да се звънне.
Станах и отидох.
Отворих вратата и замръзнах.
Тъпачка.
Тръгнах да затварям преди кракът на Сам да спре вратата.
- Не, Амбър изчакай, моля те. Дошъл съм да поговорим.
- Няма за какво да говоря. Нито с теб, нито с Ник, нито с някой от вас. Вървете по дяволите.
- Не, виж, аз съм сам, Ник е долу, сигурен съм че не искаш да го виждаш, но моля те поне да поговорим. Пет минути. Моля те.
Поклатих глава.
- Амбър ако се върна долу, той сам ще дойде тук. Знаеш че би го направил, просто ще поговорим, моля те.
Отдръпнах се, за да влезе.
Той леко се усмихна и отиде към дивана.
- Пет минути.
Той кимна и аз седнах от другата страна на дивана.
- Виж, знам какво ти е направил и наистина не искам да го защитавам, но и ти самата знаеш че има проблеми с...
- И аз имам проблеми Сам, но преглътнах неговите прекалено много пъти.
- Добре, но виж. Нора ме заряза. Той дойде при мен, а когато му се обадиха че те няма, той се притесни...
- Затова в момента съм в синини, да бе.
- Той беше много зле, а и все още е. Беше пиян. Видя те с някакво момче и си въобрази че му изневеряваш. Затова и го направи. Първоначално планът беше да отидем в клуба за да е сигурен че си ти, а после и да се оправите...
- Аз? Да му изневеря? Ти чуваш ли се?
- Бях сигурен че не е така и отидох да видя камерите. Преди да се кача, Ник отиде зад сцената и...знаеш.
- О мамка му, Сам знаеш ли че ме принудиха да отида? Защото въпреки че съм била само танцьорка, щом собственикът поискал, получавал. Защо ми е да му изневерявам, по дяволите?
Гласът ми се пречупи и се разплаках.
Изведнъж той ме прегърна.
Не сексуално или подобно.
Прегърна ме нежно и приятелски.
- Знам че не би го направила, той го осъзна, но сега, когато е трезвен.
- Как бих му изневерила когато щях да му кажа...
- Щеше да му кажеш кое?
- Че го обичам.
