Гледна точка на Ник
Всичко ще се оправи.
Всичко ще се оправи.
Всичко ще се оправи.
Отблъснах се моментално от стената когато вратата на стаята се отвори.
- Какво става?
Доктора ми се усмихна.
Защо ми се хили, та аз съм на косъм да го удуша, а и как треперя... не мога да го спра.
- Новините са само добри Господин Лин. Съпругата ви е в чудесно състояние и вече спомените ѝ се възвръщат. Всичко е наред и след като системите изтекат и тя се събуди сте свободни да си тръгвате. В ума ѝ все още има бели петна, но вие можете да ѝ разказвате за спомени и случки.
Усмихнах се.
Най-накрая!
Моята Амбър.
- Благодаря докторе. Мога ли да влезна?
- Разбира се! Лека вечер.
- И на вас.
Подминах го и влезнах в стаята.
Спеше на леглото и беше толкова красива. Като нежно красиво цвете, единствено по рода си...
Тихо затворих вратата и отидох до леглото.
Имаше абокат на китката, системите се вливаха в нея, а дишането ѝ беше нормално.
Леко докоснах ръката ѝ.
Защо винаги си студена, скъпа?
Наведох се и леко целунах челото ѝ, вдишвайки нежния ѝ аромат.
~~~~~~
Очите ми започваха да се затварят против волята си.
Мамка му.
Погледнах телефона си.
1:02
Когато системите изтекат ще си тръгвате, дрън дън, тези системи са бързи колкото охлюв.
Станах от стола и леко целунах челото ѝ преди да излезна от стаята и да ида до кафемашината на етажа.
Пуснах първото кафе което видях и изчаках да стане.
След гадното пиукане го взех и тръгнах към стаята.
Влезнах тихо и се върнах на стола до леглото.
Тук съм, tesoro.
Наведох се леко и целунах корема ѝ.
Целунах леко и ръчичката ѝ и я хванах внимателно отново, за да се стопли.
- Всичко ще се оправи, скъпа.
