Гледна точка на Ник
- Е, Амбър, замисляли ли сте се за деца?
Тя леко се задави с водата си, докато едва се сдържах наистина да не гръмна баща си, който и без това стоеше срещу мен.
Майка ми леко вдигна погледа си от чинията и ме погледна умолително.
- О, ами всъщност все още не сме.
Тя се усмихна леко и отпи от водата си.
- Е, вече сте заедно отдавна, трябва да...
- Може ли да си изядеш вечерята, за да няма един път скандал докато се вечеря?
Търпението ми се изгубваше докато очите му блестяха от забава.
- Какво? Просто питам снаха си, дали обмисляте да имате деца. Искам внуци, не може ли да попитам?
- Да не може да я питаш, след като ти казах че не обмисляме.
- Говориш за свободата на жена, но забраняваш на собствената си да говори с мен.
- Mamma mia.
Измърморих си клатейки глава. Търси си само какво да захапе, за да ме издразни.
- Добре, не не обмисляме, доволен?
- Не.
Издишах.
- Искам внуци.
- Колко пъти да ти кажа че не обмисляме?
- Вече си на 22 години.
Изсмях се. Сериозен ли беше?
- Да ти напомня ли, че си станал баща на 37?
- Не можеш да сравняваш себе си с мен.
- Защо?
- Защото съм се оженил за сдружаване на фамилия, а ти си се оженил просто защото така ти е казал пенисът ти!
- Заклевам се ако не млъкнеш...
- Какво, не можеш да понесеш истината ли? Поне като си го направил ми дай внуци.
Ръката ми мина през лицето преди да изгубя цялото си спокойствие.
- Колко пъти да ти кажа, че ще имам деца когато аз реша? Когато реша ще спра да ѝ давам противозачатъчно, когато реша няма...
- Моля?
Амбър.
- О, я стига. Сякаш си очаквала след толкова много чукане, по някакво чудо да не си бре...
Изречението ми спря когато усетих удар по бузата си, но не беше от шибаната груба ръка която помня, а от нежната ръка, която държа всяка вечер държа.
- Неблагодарен задник.
Изведнъж тя стана от масата.
- Извинете ме, аз приключих с вечерята.
Тя изчезна от стаята и всичко потъна в тишина.
- Я виж ти, да не би и жените вече да те удрят.
- Край, това беше, писна ми от теб.
Станах и отворих входната врата.
- Блейк!
Извиках и след секунди той дотича пред мен, или поне така мислех защото вече очите ми бяха прекалено, прекалено замъглени.
- Заведи родителите ми в летището и кажи че съм наредил самолета ми да ги остави в Италия. Вземи багажите им от гостната и ги закарай в колата, моментално!
Той ме подмина веднага и тръгна към стълбите.
- Ще изгониш родителите си от дома си?
- Не, ще изгоня, а направо го правя.
Погледнах към майка си.
- Ще ме предадеш отново и ще останеш при него нали?
Тя остана на мястото си.
- Така си и помислих... не искам никога шибано повече да контактувате с мен, по какъвто и да е начин. Нито с мен, нито със съпругата ми и се заклевам че ако го направите ще Ви затрия. Майната ти и на теб, за дето ме пребиваше през цялото ми детство и на теб, за дето мълчиш толкова години. Вървете по дяволите и двамата!
В секундата в която видях Амбър да слиза изплашено по стълбите, а Блейк да тича пред нея с куфарите им, всичко се замъгли, потъмня и се завъртя.
