Гледна точка на Амбър
Цял ден.
Момичетата са си тръгнали, оставили са ми бележка, но когато опитах да отворя вратата бях заключена мамка му.
- Ник майната ти.
Измърморих си.
Навън вече беше тъмно. Цял шибан ден ме е заключил.
Изведнъж нещо извибрира в задния ми джоб и видях съобщение.
Ник
Ник: Ще си избереш ли или сам да ти
избера?Амбър: Начукай си го.
Ник: Почакай скъпа и ще видим кой на кой ще го начука.
Захвърлих телефона.
Толкова е непоносим и дразнещ и, и, и!
Глупак.
~~~~~~
Чух стъпки от коридора и се подпрях на стената.
В момента когато вратата изщрака и високата му огромна фигура се появи, ръката ми полетя и се заби в мускулите в края на ребрата му.
Тиха въздишка се чу от него.
- Това е задето ме заключваш. Глупак.
В момента в който ръката ми тръгна към нов удар, неговата ме хвана доста силно при това и се озовах с лице към стената, а тялото му притискайки ме.
Главата ми се дръпна назад когато той ме дръпна за косата и преди да осъзная бях притискана до стената почти без въздух, а останалия въздух си отиваше в устата на Ник.
Не мамка му.
Аз съм му ядосана и няма да стане на неговото.