Гледна точка на Амбър
- Как Ник е в болницата Сам?
Извиках на Сам, който чистеше някаква кръв от пода, която опитвах да отбягна.
Той остави нещата и дойде до мен.
Височината му беше около тази на Ник.
Той ме хвана леко за ръцете.
- Ела да поговорим.
Той ме заведе до дивана в хола и седна на един от фотьойлите, а аз до него.
- Какво става Сам? Къде е Ник? Добре ли е?
- Не.
Не?
Усетих сълзи в очите си и затреперих.
- Почакай. Изслушай ме.
Прегърнах коленете си, за да спра треперенето.
- Ник има безсъние. Лошо безсъние. Не спи по месеци, а в редките случаи в които го правеше беше когато беше пиян или надрусан. Когато се появи ти обаче, той стана по-спокоен и започна да спи и да виждам промяна в него.
Той леко се намести в стола.
- Само че той има проблеми с гнева. Доста проблеми с гнева. Сигурно си ги забелязала. Мамка му нямаш си и на представа колко пъти сме се били с него двамата. Само че не беше само това. Той правеше проститутките на пух и прах, а лошото беше че той просто беше прекалено ядосан и дори не осъзнаваше че го е направил, получаваше само някакви минали спомени.
Какво?
- След това му бях споменал за къщата, трафикантите които са те взели. Няколко дни по-късно той каза че си е купил момиче. После разказа как те е...ъм, знам за случката. Обвиняваше се, но отново го беше направил заради гневът си. След това забелязах как той се променяше, гневът му отшумяваше и накрая започна отново. Заради всеки който те доближи, погледне, поиска от него, помисли за курва и всичко подобно.
Той отново се настани.
- Тази вечер той изгуби контрола си напълно. Първо пробяга половината път през гората, защото разбра че нещо става, а ти не му вдигаше. Накрая намерихме единият от мъжете прострелян. Щом ги доведохме долу и той се появи...за първи път го видях толкова неконтролируем. Изведнъж нещо му стана. Сякаш някой го удари и преди да се усетя го видях да пада на земята, без никаква сила. Просто припадна. След минути се съвзе и Луи го заведе в болницата. Сигурен съм че мога да ти се доверя. Ще отидете някъде с яхтата ни. Ако трябва Луи ще ви закара по средата на океана и ще си тръгне с малка лодка, но той трябва да си почине. Не иска да те пусне никъде сама. Моля те отиди и стегни някакъв багаж за двама ви. Аз и Луи ще оправим тук, не се притеснявай.
Очите ми се насълзиха.
- Всичко това му се е случило заради мен?
- Не плачи, ако искаш да е по-добре просто отиди и стегни багаж. Ще ви закараме до летището, поговори му като дойде и го накарай да се съгласи. Ще те послуша.
Кимнах ставайки от дивана. Той е направил всичко заради мен, а аз? Виках му заради едното нищо.
Качих се бавно до стаята ни, усещайки лека болка в ръката си.
Дръпнах сака от гардероба и напъхах негови и мои дрехи.
Бельо, тениски, панталони, ризи, всичко.
Накрая излязох набързо и тръгнах по стълбите.
Тогава и чух как кола паркира навън.
Отидох до вратата и в същия момент Луи влезе.
- Той е в колата. Дадоха му успокоителни и сега е в нещо като безсъзнание и сън. Качвай се в колата, ей сега ще дойдем.
Той взе сака и аз отидох до колата виждайки тялото му на задната седалка.
Отворих я и се качих до него.
Беше отпуснат и дишането му беше равномерно. Погалих нежно бузата му и видях разкървавените му кокалчета.
Ръкавите на ризата му бяха навити, а яката разкопчана.
Обвих ръцете си и го прегърнах. Тялото му леко се напрегна сякаш усети допира по раменете му и после се отпусна.
Вдишах аромата му и усетих сълзи от очите си.
- Извинявай, много. Не исках да те претоварвам или притеснявам, нито пък да те ядосвам.
Знаех че не ме чува, но исках да му се извиня.
После отново сигурно щях, но сега имах нужда да му го кажа.
Голямото му телосложение никак не ми помагаше да го прегърна, но ми беше важно че е добре.
След малко Луи и Сам се качиха отпред и тръгнахме.
Не пътувахме доста докато не стигнахме някакво пристанище.
- Ще ви закараме до един остров който има вила и е спокойно. Има и малко село с мили хора, чийто език Ник знае. Когато решиш че вече е добре ни се обади от телефона ти и не му давай неговия.
Кимнах когато Сам ми подаде телефоните.
Слезнах от колата когато паркирахме.
Сам и Луи изкараха Ник от колата и го понесоха по пътя с всички яхти.
Накрая спряха до една доста голяма и един мъж пусна нещо като малък мост към нея.
Момчетата се качиха, а аз ги последвах.
