Гледна точка на Ник
Тези шибани чайки няма ли да млъкна...
Я пак?
Надигнах глава от възглавницата и всичко около мен беше дразнещо светло.
След няколко секунди очите ми фокусираха светла дървена рамка на легло, стъклени врати като прозорци и...плаж?
Надигнах се от матрака и се огледах.
Какво правя тук?
Станах седнал и потърках лицето си, не усещайки обичайното шумене в нея.
Мамка му. Амбър!
Огледах се и станах тръгвайки към единствената врата в стаята.
Отворих я и се оказах в нещо като хол, а надолу имаше веранда на плажа.
Къде съм?
Излезнах от къщата и тръгнах по плажа оглеждайки се.
Вода.
Навсякъде вода.
И никакви яхти, лодки или земя наблизо, освен тази на която стъпвам.
Какво...
- Ник?
Завъртях се по посоката на сладкия ѝ глас, за да я видя с една от тениските ми и късите си гащи.
Дори не осъзнах кога отидох до нея и обвих ръцете си около малкото ѝ тяло.
Вдишах в косата ѝ и се отпуснах при мисълта че е до мен.
- Добре ли си?
Спомените започнаха да връхлитат из главата ми.
- Да, нищо ми няма.
В момента в който понечих да я вдигна, не усетих силата в ръцете си.
- Не се претоварвай.
- Защо сме тук?
- Ела да влезем и ще ти обясня.
Тя хвана едната ми ръка и ме дръпна към къщата.
Последвах я и се озовах в хола, а после седнал на дивана. Тя седна до мен и се заигра с косата ми.
- Защо не ми каза че имаш проблеми с гнева и с безсънието?
Стиснах зъбите си. Шибаняк.
- Не знам какво ти е казвал Сам, но ми няма нищо.
- Не е само Сам. Луи и доктора също го твърдят, а и сам си ми доказал как се ядосваш от най-малкото. А да не говорим колко пъти спиш в месец, защото сигурно ще се поберат само на едната ми ръка.
