Гледна точка на Ник
- Имаме си дете, tesoro. Сега ще бъдем истинско семейство.
Стоях на стола до леглото, стисках ръката ѝ и се взирах в корема ѝ.
Ранна бременност, в 6 седмица.
Радостта, която не очаквах, надделяваше над страхът по вените ми.
Всичко ще бъде наред.
Тя ще се събуди.
Ще ѝ обясня.
Ще се приберем.
И ще сме добре.
Усетих вибрация в джоба си и извадих телефона си.
Станах и излезнах преди да вдигна на Каролина.
- Да?
- Ало, здравейте Господине, съжалявам че ви безпокоя, но има ли подобрения във вашето и на госпожицата здраве?
Усмихнах се.
- Да, добре сме. Всичко е наред. Оправете в къщата, защото след като се събуди ще се приберем. Не искам да стои в болницата.
- О, много се радвам господине. Очакваме ви.
Затворих телефона и влезнах в стаята.
Затворих и замръзнах.
Амбър.
Будна е.
Едва успях да се усмихна преди да срещна уплашеният ѝ поглед, а след това ръцете ѝ се разтрепериха.
Какво стана?
- Ам...
Спрях когато викът ѝ се разпростя в стаята.
Вдигнах леко ръце отдръпвайки се.
Какво става по дяволите!?
- Кой си ти и какво правя тук?
Моля?
Шегуваше ли се?
Огледах я.
Страхуваше се.
Нещо ме пречупи.
Недей, скъпа, моля те.
Усетих парене в очите си.
Тя не ме помни.
- К-кой си ти?
Стегнах челюстта си.
Стегни се.
- С онези ли си?
- С кои?
Едва прошепнах.
Защо не си ме спомня?
За кой говори?
- С-с онези които ме отвлякоха ли си? Н-нали не са ме купили?
Боже.
Мой.
Подпрях се на вратата и стиснах челюстта си с ръка.
Това не се случва.
Просто не е възможно.
Изведнъж тя стана и плахо дойде до мен, леко побутвайки ме по ръката.
- Моля те, кажи ми че никой не ме е купил.
Видях сълзите които се търкулнаха по бузите ѝ.
Аз съм виновен за всичко.
Тя не си ме спомня.
Поклатих глава.
Ник стегни се.
Всичко започва от начало.
Защото трябва да си спомни.
- Не са те купили.
Тя дръпна ръката си като опарена.
- С онези ли си?
Погледнах уплашеното ѝ лице, клатейки глава.
Ако ѝ кажех нещо, можех да я повредя повече.
Боже мой.
- Ще ми помогнеш ли да избягам? Ще направя всичко, само ме спаси от тях.
Въздухът ми се спря и затворих очи.
Стегни се.
Бъди груб.
Ти си непознат за нея.
Поне докато не отидеш при лекаря.
- Добре. Стой тук, докато не се върна.
Излезнах от стаята и тръгнах към кабинета, преди да го видя с някакви листове и разтревожен поглед.
- Господин Лин имаме пробл...
- Тя не си ме спомня!
Викът ми прокънтя и няколко жени се обърнаха към мен.
- Д-да, документите от изследванията показват че стресът е повредил част от спомените на госпожата, заради шокът който е претърпяла и всичко е замъглило предишните две години от живота ѝ.
- Тя не ме познава и ме моли да я измъкна от тук!
- А-ами господине ще трябва внимателно да я предразположите към спомените ви. В дома ви, любимо място, храни, песни или подобно, но в момента трябва да не научава кой сте. Можем да я изпратим в дома ви и да идвам за прегледи, но ще трябва да се грижите доста, а с бременността ѝ ще трябва да се ускори процесът на припомняне.
Разтрих слепоочията си.
- Ще отида, за да я измъкна.
