Гледна точка на Амбър
Чувах звуци някъде в далечината, но не можех да осъзная какво става.
След не знам колко време успях да отворя очите си.
Огледах се и осъзнах че съм на онова легло.
Усетих още сълзи в очите си.
Леко се поизправих, облягайки се на някаква стара възглавница.
Никой.
Нямаше никой.
Внимателно се изправих от леглото и изпробвах сетивата си.
Краката ми бяха в рани, а ръцете доста трепереха, но въжетата ги нямаше.
Станах. Стоях. Успях да запазя равновесие. Направих няколко крачки. Заключено.
Премигнах прогонвайки сълзите.
Заобиколих леглото, което мисля че беше детско и старо.
Отидох до прозореца и се подпрях.
Сняг.
Изведнъж усетих как нещо ме пречупи и паднах на земята.
И заплаках.
Мисля че запищях, но не ми пукаше.
Исках Ник.
Исках при него, в прегръдките му, в стаята ни, вкъщи.
Избърсах бузите си, усещайки прекалено силно всичко около себе си.
Изведнъж светът се завъртя и всичко стана бяло.
Ушите ми запищяха прекалено силно и усетих пробождането във врата си по-болезнено.
В следващия момент всичко спря.
Премигнах и се огледах.
Бях в стаята.
В леглото.
Ръцете ми бяха завързани с одевешното въже, а онзи стоеше на рамката на вратата с телефон до устните си.
- Наблюдение - кошмари и пищене. Изпада в транс и собствена реалност. Крайниците не се контролират, но сетивата се. Да се преправи.
А-аз сънувах ли?
Той изключи телефона и се доближи до леглото.
Опитах да помръдна, но не можех.
Опитах да извикам, но се чу едва леко ръмжене.
Единствено усетих сълзи по бузите си.
Онзи седна на леглото и отвори шкафа до него.
