Гледна точка на Амбър
С-спри!
Капан е, капан е!
Заглушеният ми вик прокънтя когато онзи удари Ник и той се строполи на колене пред мен.
Сълзите ми се увеличиха и когато главата на Ник се подпря на коляното ми, те покапаха по косата му.
- Мамка ти...
Гласът му прошепна, а онзи се засмя.
- Нали знаеш Лин, не е учтиво да обикаляш чуждите домове.
Усетих как тиксото около устата ми започва да се разхлабва от сълзите и опитите за викове.
Онзи хвърли някакви ръкавици от ръцете си на масата, докато цялата треперех.
Ник кървеше.
Мамка му аз съм виновна за всичко.
- Пропадна до там, за да ме изнудваш с жена ми ли?
Усетих как Ник леко се подпря на кракът ми и все пак се извъртя.
- Все някак трябваше да дойдеш до тук. А и тази малка кучка е единственото нещо за което те е грижа.
- Ще те убия.
Ник изръмжа, а онзи се забавляваше.
Наистина е болен.
Тиксото се отлепи от устата ми и писъкът ми прокънтя когато онзи насочи пистолет към Ник.
Не!
Не, не, не...
Цялата се разтреперих, призля ми и ми се зави свят.
Не!
- Недей! Моля те, недей!
Изведнъж Ник тихо издиша и се хвана за кървавата рана, която продължаваше да капе.
Загуби много кръв.
Усетих парене в очите си.
Онзи се доближи до мен, а пистолета остана в ръката му.
- Скъпа, ти не го обичаш. Просто имаш Стокхолмски синдром. Мислиш си че го обичаш, но това е просто един човек, който те купи и отвлече.
- Глупости! Остави го, моля те!
Изведнъж ръмженето на Ник ме привлече.
- Не я доближавай, нещастник!
- Млъквай.
Ръцете ми се разтрепереха когато онзи се доближи.
- Толкова много ли значи за теб този?
Още сълзи слезнаха по лицето ми.
- Мм, колкото живота ти ли?
Стиснах очи.
Не знаех какво да направя.
Само да е добре.
Аз съм виновна за всичко.
- Моля те, само го остави. Важен е повече от него.
Онзи се засмя.
- Чу ли Лин? Тя каза че си по-важен от живота ѝ?
Той говореше на него, но аз не можех да го видя заради онзи и защото той гледаше мен.
Моля те, само го остави.
Въздухът ми свършваше и ми беше лошо.
- Остави я ти казах!
Изведнъж се разпищях когато Ник заби стола в гърба на онзи, а той падна на земята.
Самият Ник падна на колене и взе пистолета му.
- Върви по дяволите.
Изпищях когато пистолета изгърмя.
Очите ми се размазаха когато усетих ръцете на Ник на коленете си.
- Амбър тук съм. Tesoro загубих много кръв, но много те обичам.
Изведнъж всичко стана черно, а единственото което усещах беше тежестта на тялото му.
