Гледна точка на Амбър
- Мамка му, какво стана?
- Припадна. Ще е хубаво да си сложиш таймер за храна.
Отворих очите си.
Бяло.
Стиснах ги и когато го направих отново видях Сам.
Някаква система се изсипваше в ръката ми и беше отвратително.
- Как припаднах? Не може да стоя тук, къде е Ник?
- Добре, почакай. Нора ще се върне всеки момент и ще отида, за да го видя. След като ти изтече системата ще дойдат и ще ти я махнат.
Тогава вратата се отвори и Нора се появи с две кафета.
Когато ме видя се усмихна и и очите ѝ блеснаха.
Даде кафетата на Сам и преди да осъзная ме прегърна.
- О, по дяволите с Ник ще ни побъркате. Как може да не си яла? Ще ти стане нещо, знаеш ли колко се притесних?
- Нищо ми няма, искам да отида при Ник.
- Сега ще отиде Сам, а след десет минути ще ти махнат системата и ще отидеш, става ли?
- Не може ли да отида с нея?
Те се спогледаха.
- Моля ви. Трябва да съм при него.
- Добре, изчакай пет минути само и ще те заведем при него, обещавам ти.
Облегнах се защото леко ми прималя.
- Добре, само пет.
- Да, Сам ще отиде при него. Дори ще каже на лекаря да дойде, става ли.
Кимнах.
След минути мъж на средна възраст влезе в стаята.
- Здравейте Госпожице Лин, по-добре ли се чувствате?
- Да.
- Добре, ще махна системата Ви, но абокатът ще остане за всеки случай, тъй като имате нужда от витамини...
- Може ли да отида при Ник?
- Да, ще поговорим и за него, но ще може ли да поговорим на саме?
Нора кимна и излезе.
- Господин Лин има някакви травми със сигурност, които не иска са споменава. Безсънието е започнало да се намалява, но днес това ниво на гняв е достигнало като никакво до сега. Разбрах че се е случвало и преди, но той не ми е звънял или казал. Просто има нужда от почивка и среда без стрес.