Гледна точка на Амбър
- Кой си ти и какво правя тук?
Той се подсмихна и затвори вратата.
- Аз съм Ник Лин. А ти, си моя.
Погледнах го объркано.
- Не съм.
~
- Наистина ли си мислиш, че е толкова лесно да избягаш от мен? Сега ще влезем вътре и ще кажем на родителите ти, че аз съм твоето гадже и че трябва да се прибираме към Лос Анджелис още тази вечер. Ясно ли е?
~
- Ще бъда нежен, обещавам.
~
- Какво?
- Ммм, красива си.
- Може ли да те хвана за ръката?
~
- Ще ме направиш ли най-щастливия мъж на света, като се омъжиш за мен, Амбър Лий?
~
- Младоженеца и булката отиват да се чукат. Благодаря за вниманието.
~
- Това ще бъде нашата тайна.
- Разбира се.
- Все още те мразя.
Той се усмихна срещу врата ми и усетих нещо студено да пада на кожата ми.
Верижката с пръстена.
- И аз те обичам.
~
- Много те обичам.
- И аз tesoro.
~
Ще си имаме семейство. Ще имаме...деца. Ще бъда по-добър. Заклевам се. Няма да те забравя, нито ще те нараня. Обещавам ти.
Усетих как ръцете му се пропиваха, но не толкова болка, отколкото вълни от треперене.
- Ще имаме колкото си искаш деца. Ще бъда добър баща. Никога няма да съм като него, обещавам ти...
~
Моят Ник.
Не мога да го оставя.
Аз му обещах.
Той също.
Не мога.
- Много те обичам. Просто...
- И аз.
~
